Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
Вчера отгръщайки светото Евангелие, се замислих какво да говоря днес. Какво да кажа, така че да е от полза за всички нас. Понякога отделям някой пасаж от Евангелието, който ме е впечатлил в конкретния случай, и моля Богородица да ми помогне да го разбера по-добре. И действително, тя никога не ме е разочаровала.
Евангелският текст, който ме впечатли вчера, бе за това как след изцелението на двамата слепци „Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае”, т.е. Той им наредил да не продумват нито дума за случилото се. А те какво направили? „А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.” Сляпото послушание на слепците, послушанието към човека, който току-що е върнал зрението им, било дотук. Затова се запитах: нима Христос не е знаел, че те веднага ще проявят непослушание? Нима не е знаел кои са и на какво са способни? Той знае всичко и несъмнено е знаел. Но въпреки това им дал заповед, която те нямало да изпълнят.
Свети Ефрем Катунакийски, който през целия си живот говореше за послушанието, говореше също и за послушанието с разсъждение: „Διακριτική υπακοή”. През първите 10 години от своя монашески живот той проявявал сляпо послушание към своя старец. Но когато достигнал определено ниво на духовна зрялост, бил в състояние да разсъди и да постъпи според духа на наставлението на своя старец — не сляпо, а с разсъждение.
Определено случаят със слепците не е проява на сляпо послушание. Нито пък, по мое мнение, е послушание с разсъждение. За какво тогава става въпрос? Те определено проявили непослушание и интересното е, че след това Христос не коментира тяхното поведение. Но има нещо, което светото Евангелие казва преди чудото. Те получили зрението си, защото вярата им била изключително силна. Те не били случайни хора. Имали здрава духовна основа и дълбочина. Тяхната вяра извършила чудото на проглеждането. И Христос им казал точно това: „нека ви бъде по вашата вяра”.
Ще ви разкажа една кратка история, която би могла да внесе известна яснота в тази необяснима ситуация. Един подвижник минавал през труден период и молел Бога да го просвети как да се справи с трудностите, които срещал. В известен смисъл той се молел да прогледне, да прозре как да продължи живота си, молел се да познае хората и Божията воля. Една нощ по време на молитва имал видение. Пред себе си видял мъртвия Христос, Чието тяло лежало на мястото, където било положено след свалянето Му от кръста — на Камъка на помазанието. В Йерусалим се намира голямата правоъгълна гранитна плоча, върху която жените мироносици и Йосиф Ариматейски положили тялото на Христос, за да го подготвят за погребение. Във видението Христос бил мъртъв, но и говорел в същото време. Подвижникът паднал върху мъртвото Му тяло и заявил желанието си да умре за Него. Той действително обичал Христос. Тогава Христос му казал: „Не е нужно да умираш за Мен. Аз умрях за теб”. Но монахът не помръднал и почти с вик веднага отговорил: „Не! Аз също искам да умра за Теб”. Той казал „Не” на Христос в самото Му лице!
Това било видение. Подвижникът не можел да се включи във видението, защото това просто било невъзможно. Не знаем със сигурност, но можем да предположим, че ако това се бе случило в реалния живот, той щеше да прояви послушание. Това, което обаче знаем, е, че реакцията му била израз на неговата безпределна любов към Христос. Тази реакция не била сляпо послушание, а по-скоро сляпо непослушание. Той наистина искал да стане мъченик. Да пролее кръвта си за Него. Би ли могло това да се счита за непослушание? Това сляпо непослушание струвало колкото всичките прояви на сляпо послушание или на послушание с разсъждение през целия му живот.
Мисля, че в днешното свето Евангелие става въпрос за същото нещо. Христос казал на слепците да не продумват нито дума за това, че Той е върнал зрението им, обаче нямало сила на този свят, която да ги спре да станат вестители на чудото, което току-що преживели. Преливащото чувство на вълнение, благодарност и любов ги накарало да проявят сляпо непослушание към Христос, Който току-що отворил очите им. Но това тяхно сляпо непослушание било чистосърдечен порив на душата им, която години наред страдала, че не може да види света и ближните.
Не мисля, че начинът, по който е разказано това чудо, е случаен. Непослушанието на слепците би трябвало в известна степен да осветли нашето несъвършенство и злочестие. Христос умишлено им казал да не говорят, за да може вярата им, заради която се възвърнало зрението им, да се прояви още по-силно!
23 юли 2023 г.
