Автор: епископ Василий Родзянко
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева
Днес празнуваме входа Господен в Йерусалим.
Това бил доста дълъг вход. Защото Спасителят преминал през цялата света земя. Така започнал Неговият кръстен път. Той вървял с учениците Си, стигнал до едно място, откъдето се виждал Йерусалим и заплакал. Господ скърбял, плакал за Йерусалим и казал: „Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците си под крилете, и не рачихте!”.
Господ скърбял за всички тези хора.
После влязъл в храма.
И когато влязъл в храма, кое било първото нещо, което видял и което направил? Той видял до какво била сведена духовността в храма. Докъде били стигнали тези хора, които вместо проповедници на царството Божие и на спасението, били станали земни търговци. И използвали храма най-вече като средство за придобиваме на колкото се може повече земни богатства.
И тогава Спасителят се явил за първи път като страшен съдия. Такъв, какъвто ще бъде в края на времената, когато застане на Страшния съд, за да съди всички нас. Сега Той се явил като такъв съдия и изгонил търговците от храма.
Тогава книжниците и първосвещениците пристъпили към Него и Му казали: „С каква власт вършиш това?”. А Той отговорил: „Да бяхте знаели с каква власт върша това, нямаше да правите онова, що сега правите.” Това бил моментът на окончателното разграничение между Стария и Новия Завет. Между стария, вече отминаващ свят и предстоящия нов свят, който носел със себе си светлината на Евангелието, новия, светъл, благодатен евангелски закон и новия благодатен живот, който водел към спасение.
Щял да дойде момент, когато същите тези хора, възгласящи „Осанна във висините, благословен Идещият в име Господне”, когато възседнал доведеното осле, Христос тържествено влязъл в Йерусалим като цар — но небесен Цар, Който влиза в Йерусалим, — същият този народ след шест дни на Велики петък вместо думите „Благословен Идещият в име Господне” щял да крещи: „Разпни Го, разпни!”.
Там обаче нямало да бъдат някои от онези, които радостно тичали и посрещнали Спасителя в деня на входа Господен в Йерусалим.
На Велики петък нямало да има деца.
В разпъването на Христос не участвали деца. Децата само радостно посрещнали Христос.
Това също не е случайно. „Станете като деца — е казал Христос на всички нас, — в противен случай няма да влезете в царството небесно.”
