Автор: Ивайло Борисов
Още в началото на този текст ще отбележа, че целта на публикацията не е да оспори нравствените качества на пребиваващите на Атон монаси (някои от които са известни като прекрасни певци) — знаем, че монашеският чин се сравнява с този на ангелите.
Друго важно уточнение е, че авторът не се изживява като говорител на ангелския свят. Именно затова не се наема да обявява каквито и да било географски местоположения, на чиято територия е имало и има музициращи ангели.
От страниците на Библията обаче ни е известно, че ангелите пеят най-вече на Небето при техния и наш Създател. Именно такова е свидетелството на живелия преди повече от двадесет и седем столетия древен пророк Исаия (срв. Ис. гл. 6).
И като говорим за времена и години, стигаме до центъра на нашия текст — преди десетина години се появи медийна информация, че, видите ли, един поклонник на Атон записал ангелско пеене, на което случайно станал свидетел. Така на белия свят се появи първият (!) звукозапис на ангелско пеене. И макар че каченият в интернет пространството запис да задоволява често срещания ни интерес за невиждани, нечувани и смайващи явления, колкото и прекрасно и благочестиво да звучи, тази история, казано на езика на съвремието, е фейк, фалшива. Защо ли?
На записа, който се разпространява и харесва от немалък брой слушатели, не се чуват гласовете на ангели, а нещо доста по-земно и човешко, макар че музикалното изкуство като цяло е доста нематериално — леко променения глас (сякаш на по-бързи обороти) на покойния гръцки протопсалт Димитър Сурландзис, починал през 2006 г. на 86-годишна възраст.
На въпросния запис първопевецът (каквото в превод означава протопсалт) Сурландзис изпълнява част от херувимска песен. От записа личат прецизното изпълнение и обработеният глас на протопсалта, достигащ завидни височини.
Освен че е известен със завладяващия си теноров глас, на почитателите на едногласната музика Сурландзис е познат и като учител по църковно пеене и композитор на песнопения. [1]
Нека не бъда разбран погрешно. Това, че човешко ухо е чувало във времето ангелски гласове, е неоспорим за вярващите факт. И отбелязаният случай с пророк Исаия и историята с рождението на Спасителя, когато обикновени овчари станали свидетели на ликуващите и пеещи ангели (срв. Лука 2:13-14), са доказателства за това.
Нека си спомним и за ангелските думи „Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмъртни”, чути през V в. от момче, което било издигнато от невидима сила към небето по време на молебен за спиране на страшно земетресение в Константинопол. Според преданието след като било върнато на земята, детето повторило ангелския химн, а народът добавил „Помилуй нас!”.
През Х в. песнопението „Достойно ест” било дадено на атонски монах от св. архангел Гавриил за прослава на св. Богородица. Това чудо се случило пред Богородична икона, която оттогава носи наименованието „Достойно ест”.
Как бихме могли да си обясним обаче появата на този фейк?
Вероятно съчинителят на тази история е бил подбуден от носталгични чувства към някогашната действителност — не че в съвремието не биха могли да запеят ангели, но случаят със записа, за който говорим, както отбелязахме, не е такъв. Нека не се лъжем — ние много често смятаме, че истината принадлежи на миналото. Докато тя е вечно настояще.
Предполагам, че има и хора, които смятат, че подобен феномен би засилил вярата на хората. Вероятно според тях слушателите биха си казали, брей, чухме ангелско пеене, значи има ангели, демони и пр. Струва ми се обаче, че от подобен род фейкове това, което би се засилило в човека, е скептицизмът, а не вярата. Такива „свидетелства“ не само, че не заздравяват основите на вярата, но и изкривяват представата на хората за чудесата, случващи се в християнския свят.
Чувал съм за протестантски пастор, през време на чиято проповед започнала да примигва лампата в помещението, в което се намирали той и слушащите го. Пасторът отбелязал последното като свидетелство за чудо — докато лампата накрая просто изгоряла и спряла да свети окончателно. Намирате ли прилика с нашата история?
При всички случаи авторът на фейка с ангелското пеене е изпуснал една сериозна подробност — живеем във века на информацията и всеки опит да се представи една лъжа за истина може лесно да се провери.
В православните храмове и манастири възвисяват гласовете си певци, чиито знания са опрени на многовековна църковно-певческа традиция. Запазването във времето на тази красива и благодатна вокална традиция е чудо, което би трябвало да предизвиква вниманието и възхитата ни в по-голяма степен от това, което се представя за ангелско пеене на посочения запис. Често съпътстващите ни чудеса са доста незабележими. За да се запознаем с истински чудното, е нужно понякога просто да погледнем и се вслушаме в това, което става около нас.
[1] Вж. Борисов, И. Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене. София: Изд. „Изкуство“, 2014, с. 45-46.
