Автор: Ивайло Борисов
- Никога не се съобразявайте с динамиката на пеенето си
Нека някои да си говорят, че музиката трябва да е съобразена с определена динамика, или сила на звучене, вие не ги слушайте. Това е измислено от светските хора. Те на всичко гледат със светските си невиждащи очи — вашите са отворени широко.
Когато пеете в храма, трябва да го правите гръмко и стряскащо. И хората ще се убедят, че това е то, православието — като викнеш, да те чуят надалеч и да повярват. А и как иначе бихме доказали всемогъществото на Този, Когото възпяваме; как бихме показали, че Той е всесилен?
Помнете също това, че като пеете силно в храма, ще можете да бъдете чувани по-добре и от застаряващата част от богомолците.
- Не произнасяйте членоразделно думите в песнопенията
Пеете ли в църква, правете го неразбираемо за другите. Откъде накъде ще искат някои да разбират какво точно се пее в храма?
Днешните християни всичко изопачиха, искат да им е ясно и разбрано всичко. Някога не беше така.
Но вие помнете, че хората са дошли в храма за помощ свише, за здраве и берекет, а не да чуват, разбират и осмислят богослужебните текстове, които пеете — това е просто един фон. Фон, на който не бива да се обръща внимание.
Никога не забравяйте — Църквата е мистична, пеенето в нея трябва също да е такова — обвито в тайнственост. Сещате ли се за онази поговорка: „Дръж народа в мъгла, за да му е ясно положението“?
- Не фразирайте
Не слушайте тези, които биха ви казали, че в структурно отношение музикалната реч прилича на литературния език. Те твърдят, че текстът трябва да бъде смислово разчленен, но ви лъжат, не им вярвайте.
Пак повтарям, ние сме хора на вярата, не на разума. Запомнете — тези правила важат само за светската музика. Пейте си така, както си можете — накъсвайте думите и изреченията, взимайте дъх по средата на фразата, а пък и в крайна сметка, дори да сбъркате нещо, има Кой да ви прощава. Ние сме специални, имаме повече право на помилване от другите. Ако не на нас, на кого другиго ще се прости?
- Правете дълги паузи по време на богослужение
Особено внимавайте върху това да правите големи паузи между произнасяната от служещия отец молитва и вашето пеене. Колкото по-големи са паузите в богослужението, толкова по-силна е молитвата ви в храма — нали тишината е символ на вечността?
- Избягвайте тоновата хармоничност между служещия свещеник и вас
Стремете се тонът, върху който градите песнопението, да бъде различен от този, на които свещеникът произнася прошенията и молитвите си. Макар че това би довело до известно недоумение в някои богомолци (по-музикалните), вие имайте търпение да им обясните, че разликата в тоновете, използвани от отеца и вас, символизира различното ви йерархично положение в Църквата.
- Пеенето ви трябва да бъде бездушно и вяло
За да бъде истински отличимо от всяко друго, пеенето в църква трябва да бъде вяло. То трябва съвсем слабо да напомня за себе си.
Всякакво лично отношение и хъс нека бъдат далеч от вас. В противен случай ще се доближите до света, от който, както казахме и знаем, ние не бива да бъдем част.
- Когато пеете многогласно, си „ ходете на гости“
Знаете, че освен едногласното старо пеене, в храмовете ни се употребява и многогласно, хармонизирано пеене. То е разписано на отделни партии — бас, баритон, тенор и пр. Добре е когато изпълнявате това пеене, да се стремите да се отклонявате от своята партия, като отивате в музикалната партия на съседа (това поне ни е познато от политическия живот).
Знаем, че по нашите ширини гостоприемството е отличителна черта, като често то се назовава с името на древния патриарх Авраам — още един добър повод „да си ходим на музикално гости.“
- Ти си уникален!
Смятайте себе си за нечувани певци — такива, каквито Църквата не е виждала. Няма и да види. В светлината на това помнете, че да се ровиш в историята на църковната музика е празна работа. Е, какво пък толкова — живели някога някакви хора, направили нещо за църковната музика (създали цял свод текстове и мелодии), но са си отишли. Сега сме важни ние, живите.
Често си повтаряйте, че вашият глас е най-красив, а пеенето ви възможно най-доброто.
Никога не се съобразявайте с пеещите около вас. Нищо, че казват, че между тях имало по-добри от вас. Докажете им обратното. Какво пък толкова, и тях майка ги е родила, и те като вас имат уста и гласни връзки. Пейте със силен глас и не се вслушвайте в това, което се случва около вас. Така ще докажете своята увереност и непоклатимост.
