Автор: свещ. Ивайло Борисов
Видях — над влажната савана
лети, възнася се ʼпотам.
И рой от ангели „Осанна“
за Божа слава пеят там.
Т. С. Елиът
(из „Хипопотамът“)[1]
Сещате ли се за онази песен на Васко Кръпката „Кучето на крайния квартал“, която завършва с думите: „И някой ден ще свърша под гумите на някой самосвал“? И ако в изкуството има красота (едно от нещата, заради които го ценим), то ежедневието ни често е лишено от тази насъщна за човеците нужда от естетика. Случилата се тези дни история с прегазено куче от автомобила на наш лекар (!) го доказва в пълнота.
Столичен хирург преминава с колата си върху лежащото и неагресивно възрастно куче Мая, слиза от автомобила, вижда прегазеното животно, качва се обратно в колата и пак преминава през тялото на клетото животно.
Смятам, че една от основните болести на днешното общество е безчовечността. Която, подчертавам, може да бъде разпозната и посредством отношението ни към представителите на животинския свят. А често тези представители са по-дружелюбни към нас дори от себеподобните ни — спомнете си притчата за богаташа и бедния Лазар (Лук. 16:19-31). На фона на индиферетното отношение на богатия мъж спрямо Лазар, по повод на последния чуваме словата на Христос: „и псетата прихождаха, та ближеха струпите му“. С които думи Спасителят ни е оставил сериозен повод за размисъл.
В нашето, пак казвам, болно общество доста хора са готови да излеят агресията си на по-слабия, на по-беззащитния. Разбира се, това се случва и се е случвало не само тук и не само сега.
Сещам се за романа „Престъпление и наказание“, в който класикът Достоевски ни е оставил една изключително въздействаща сцена, описваща побой с камшици над една кобила. Тези неща трябва да се четат, за да не се повтарят отново в живота. Това е един от важните уроци на качествената литература. Неслучайно в Нобеловата си реч поетът Бродски казва, че състоянието на обществото, в което изкуството като цяло и литературата в частност са достояние и прерогатив на дадено малцинство, му се струва нездравословно и опасно.
Вероятно някои от четящите този текст, предвид изпълнения ни с човешко страдание свят, ще счетат тази кратка вербална защита на едно вече мъртво животно за неуместна. Нека обаче не забравяме, че Бог е Този, Който сътворява света и всичко живо в него. Пак казвам, Бог е Творец на всичко видимо и невидимо.
Да не забравяме и това, че този, който е готов да посегне на беззащитно животно, не би се поколебал кой знае колко да стори същото и по отношение на ближния си. Робърт К. Реслър, който е разработвал профили на серийни убийци за ФБР, твърди, че много често убийците на хора започват с убиване и измъчване на животни като деца.
Завършвам с думите на Спасителя: „Не пет ли врабчета се продават за два асария? И ни едно от тях не е забравено от Бога“ (Лук. 12:6-7).
Бог няма да забрави и кучето Мая.
Бележки:
[1] Куплет от стихотворението на Т. С. Елиът „Хипопотамът“ (превод: Владимир Левчев)
