Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
На 14 декември тази година се навършват 150 години от рождението на нашия известен композитор, музикален теоретик и хоров диригент Добри Христов. Трябва да подчертаем, че Христов, представител на т.нар. „първо поколение“ композитори [1], е най-голямото име в българската музика в първите две десетилетия на ХХ в.
Роден на 14 декември 1875 г. в бедно семейство във Варна, бъдещият композитор ходи по Нова година в къщите да сурвака хората за здраве и берекет. В първи клас малкият Добри изкарва от сурвакане 2 лв., с които си купува малка флейта. Научава нотите от музиканти от Военния духов оркестър.
На 12-годишна възраст му подаряват цигулка, с която започва първите си опити по композиране, а на 20 години се сдобива с пиано.
На 14 години Добри Христов става хорист във Варненската катедрала „Успение Богородично“. Там преписва щимове (партии) [2] и разучава хармонията. Важно е да отбележим, че самоподготовката на бъдещия композитор изиграва важна роля във формирането му.
През 1899 г. Добри Христов става съосновател и диригент на музикалното дружество „Гусла“ във Варна. По-късно се явява на конкурс за обучение в Прага, който не печели, но пък неговите съграждани му издействат общинска стипендия — Добри Христов заминава през 1900 г. за Прага.
В Пражката консерватория преподавател на Добри Христов е знаменитият композитор Антонин Дворжак. Именно в Прага композиторът е повлиян от идеята за създаване на музика, свързана с националния ни фолклор. „Съм на мнение – пише композиторът в своя животопис, — че нашата художествена музика, както и всички други изкуства (художество, архитектоника и пр.), ако не градим върху духът и същността на родното изкуство, няма да имат никога цена.“
След обучението си в Прага Добри Христов работи като учител по музика във Варна, след това — в София. През 1918 г. става директор на Държавното музикално училище (сега НМУ „Любомир Пипков“) в София. Композиторът става съосновател и диригент на музикалното дружество „Родна песен“ в София.
По отношение на работата му с църковни хорове трябва да споменем, че през живота си Добри Христов е диригент общо на три църковни хора: на варненския катедрален храм „Успение Богородично“ (след завръщането му от Прага до към 1906–1907 г.) и хоровете на двата софийски храма „Св. Седмочисленици“ (1912-1928 г.) и „Св. Александър Невски“ (от 1935 г. до края на живота му през 1941 г.).
От 1922 г. композиторът е поддиректор на Народния театър и преподава теоретични дисциплини в ДМА (сега НМА „Проф. Панчо Владигеров). Четири години по-късно става извънреден професор в същото учебно заведение, а от 1930 г. е редовен професор в ДМА. През 1929 г. е избран за дописен член на БАН.
Добри Христов умира на 23 януари 1941 г. в София на 65-годишна възраст. На негово име е кръстено Националното училище по изкуствата във Варна, детски хор в морската столица, улица в София, а във Варна е издигнат негов паметник.
Маестро Христов е автор на произведения за симфоничен оркестър, църковна музика, хорова музика, солови песни, сборници с детски песни. Автор е и на теоретичните трудове „Ритмичните основи на народната ни музика“ и „Техническият строеж на народната ни музика“, както и на учебници, сборници и статии. Той е и един от най-видните изследователи на българския музикален фолклор. Песента му „Родна песен нас навек ни свързва“ се е превърнала в химн на българските хорове.
Според Добри Христов двойното робство за България (политическо — от турците, и духовно — от гърците) е в основата на културния застой на страната ни. По отношение на църковното пеене композиторът е смятал, че ние, българите, сме имали свое църковно пеене, което гърците са унищожили през 5-вековното робство.
Произведенията на Добри Христов в областта на църковната музика са три: „Литургия на св. Йоан Златоуст“ [3] (1925 г.), „Общодостъпна литургия“ (1934 г.) и „Всенощно бдение“[4] (1936-38г.)[5]. По повод църковно-певческите композиции на маестро Добри Христов Доростолският и Червенски митрополит Неофит (покойният вече Български патриарх и митрополит Софийски) пише: „Всъщност църковната музика на Добри Христов е музика за православния храм, и то най-качествената българска музика“ [6].
Интерес буди свидетелството на Добри Христов, изказано пред Макариополския епископ д-р Николай: „Повярвай ми, когато сега слушам моето „Славословие“ [Великото славословие от „Всенощното бдение“ на композитора], казвам си: Добри, ти не си неговият автор! Ти си бил само послушно перо на Светия Дух — записал си онова, което в своите духовни съзерцания си доловил от небесната музика на ангелите“ [7].
В годината, в която се навършват 150 години от рождението на този наш изтъкнат композитор, нека си спомним за него с молитва и благодарност.
Бележки:
[1]Заедно с Добри Христов към него се числят и композиторите Ангел Букорещлиев, Панайот Пипков, Маестро Георги Атанасов и др., свързани с приобщаването на българите към западноевропейската музикална култура след Освобождението.
[2]Многогласното пеене е разписано на отделни партии (например тенор, баритон и бас). Оттам произхожда и наименованието на руското т.нар. партесно пеене.
[3]Написана за хора на храм „Св. Седмочисленици“.
[4] Написано за хора на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.
[5] За подробно описание на църковно-музикалните творби на Добри Христов вж. Григоров, Д. Църковно-музикалната дейност на Добри Христов (1875-1941). Сливен, 2009.
[6] Доростолски и Червенски митрополит Неофит. Добри Христов и музиката в православния храм. — Църковен вестник. С., 16/31 март, 2001, с. 2.
[7] Пак там.
За написването на статията са ползвани и следните интернет ресурси:
Добри Христов, www.ubc-bg.com, последно посещение: 19.03.2025 г.
Илиева, Н. Вечната българска класика — Добри Христов и Емануил Манолов, www. bnr.bg, 05.01.2017 г.
Христов, Д. Моят животопис, www.literaturensviat.com
