Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Вероятно мнозина ще се учудят, че най-старото църковно пеене на Запад е свързано с името на чествания вчера (7 декември) светия, живял през далечния 4 век и считан за един от великите западни учители на Църквата — св. Амвросий Медиолански (†397 г.).
И точно защото е свързано с този светител, то носи и неговото име — амброзианско. И макар че през 5—6 век амброзианското пеене (предхождащо грегорианското) да станало общоупотребимо в Западната църква, днес то е запазено в църквите на Миланската църковна област.
Известно е, че до появата му църковната музика на Запад се е свеждала до монотонно речитативно изпълнение на псалми от един певец, на което вярващите отговаряли със същия монотонен речитатив.
За св. Амвросий Медиолански
Св. Амвросий Медиолански бил човек с висока култура и солидно образование, който, забележете, бил избран за епископ още преди да бъде кръстен!
Детски глас, който приели за пророчески, извикал: „Амвросий епископ!“. Така на овакантената Медиоланска епископска катедра се възкачил Амвросий, който по това време бил управител на Северна Италия, чието седалище било в същия този Медиолан (днес Милано).
За едва седем дни той бил кръстен и преминал всичките степени на църковната йерархия. Разбира се, това било по Божий промисъл. Както отбелязахме, Амвросий бил надарен човек, и по-късният му живот на светител на Христовата Църква доказал правотата на направения избор — светецът се проявил като многоплоден писател и екзегет, горещ борец срещу арианската ерес и смел свещенослужител. Така например той се изправил пред храмовите врати на Миланската катедрала и не позволил на желаещия да влезе император Теодосий, който „изцапал“ ръцете си с невинната кръв на 7000 солунчани [1]. И наистина, смелата позиция на епископа повлияла на императора, който се покаял за извършеното зло.
Св. Амвросий починал на 4 април 397 г. Празникът му се чества не в деня на успението му, а на деня, когато е ръкоположен за епископ — 7 декември. Мощите му се покоят в носещата името му катедрала в Милано.
Как се появило амброзианското пеене?
Св. Амвросий използвал античното изкуство и опита на съвременните му църкви в Мала и Предна Азия. Така светецът съставил редица химни за Миланската църква, в които истините на вярата били изложени в стихотворните форми на античната римска поезия, а за създаването на музиката към тях св. Амвросий използвал народни милански напеви. Въведените напеви епископът на Милано систематизирал по подобие на Източната църква, полагайки основата на западното осмогласие. Св. Амвросий също така заимствал от източните страни неизвестното на Запад антифонно пеене, което по предание свързваме с името на св. Игнатий Антиохийски (†107).
Какво е характерно за амброзианското църковно пеене?
Също като нашето старо православно едногласно пеене (източно църковно пение), амброзианското пеене е едногласно и акапелно (без инструментален съпровод).
Най-ранният от достигналите до нас ръкописи с това пеене е антифонар от 12 век, съхраняван в Британския музей. За да се запази този вид църковно пеене, през 1940 г. е създаден Папският Амброзиански институт за свещена музика.
Какво впечатление създавало у вярващите съвременници на св. Амвросий пеенето, свързано с името му?
Отговор намираме у неговия възпитаник бл. Августин. В своите „Изповеди” Августин пише: „Колко съм плакал при химните към Тебе и песните, развълнуван дълбоко от гласовете на сладкозвучната Твоя църква! Тези гласове се вливаха в ушите ми и истината се втичаше в сърцето ми: и кипваше от него горещо благочестие, и течаха сълзите ми, и добре ми беше с тях”[2].
Паметта за това древно църковно-музикално изкуство, амброзианското, е жива и днес. Както и тази за свързания с него светител Амвросий Медиолански. През вчерашния ден град Милано за пореден път отбеляза своя празник, почитайки своя свят покровител, а прочутият милански театър „Ла Скала”, световен център на операта, откри новия си сезон. Защото този град има дълга и богата музикална история, впечатлително настояще и изпълнено с оправдана надежда бъдеще.
Бележки:
[1] Солунското клане е масовото убийство на 7000 жители на Солун в 390 г., заповядано от римския император Теодосий Ι Велики като отмъщение за убийството на римски сановник от солунчани.
[2] Св. Аврелий Августин. Изповеди. С., 1993, с. 151.
