Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Не съм ли аз най-злият Твой мъчител?
Не аз ли Те разпъвам всеки ден?
Не се ли чувстваш Ти, мой благ Учителю,
от Своите най-тежко наранен?
Из стихотворението „Под кръста“,
архим. Серафим (Алексиев)
Тези дни публичното пространство беше огласено от поредната ужасяваща новина за убийството на млад мъж в Пловдив, извършено от група тийнейджъри, търсещи „справедливост“. Отговорите на въпроса как се стига дотам да смяташ себе си за последна инстанция в определянето на това кой и за какво е виновен, а също и какво наказание заслужава, са многобройни. Както и тези на въпроса за агресията в обществото ни. Разбира се, ние, вярващите, знаем — много често не само от четене на духовна литература, но и от собствен опит — че зад агресията (била тя вербална или физическа) стои злото, дяволът.
В рамките на съдебно заседание срещу младежите, причинили смъртта на младия човек, стана ясно, че преди да бъде пребит до смърт, той е претърпял различни физически гаври. За да бъде унижен и смазан.
Кой ни дава право да се гаврим с един човек, създаден по образ Божий? Човек, носещ като всеки от нас душа, имащ емоции, изпитващ болка. Никой няма право да издевателства над себеподобните си. Всеки от своята трибуна — социална, семейна, религиозна — трябва да повтаря тази истина до втръсване.
Тук трябва да споменем и това, че не бива да унижаваме другите заради това, че не споделят нашето мнение. Може да изразиш несъгласието си с него, без да му „смачкаш фасона“. Зад появата на личността на всеки стои Божият повик, извикал го към живот. Едно от най-чистите и светли неща в този живот е човешкото достойнство. То, както казва гениалният Бродски, е абсолютно понятие, а не разменна монета.
Не бива да забравяме предупредителните думи на Спасителя, че това, което сме сторили на другите, всъщност сме сторили Нему (вж. Мат. 25:31-46). Този, който се подиграва и презира другия — дори по „добри“ подбуди — прави това на Богочовека Христос. Така, както са направили войниците със Спасителя преди разпъването Му на кръст — облекли Му багреница, сплели Му трънен венец, биели Го по лицето и Му се присмивали, заплювайки Го. Ако не съумеем да научим себе си и нашите близки на уважение към личността на стоящия срещу нас човек ще се присъединим към тези, които разпънаха на кръст Господа. Колкото и да порицаваме престъплението им и да се отнасяме към него със заслужено презрение.
