Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Светлината ненавиждам
на звезди еднообразни.
Осип Манделщам
Няма да крия, че стихотворението „Фабрика за пластмасови човечета“ на покойния ни поет Георги Рупчев ми е от любимите. За мен то е продукт на творческо вдъхновение, което поднася на читателя осмислена картина на живота в страната ни през втората половина на 20 в. А фактът, че стихотворението е част от стихосбирката на Рупчев „Смяна на нощната стража“, излязла през 1986 г., мисля, че доказва скромното ми твърдение.
Няма да ви преразказвам стихотворението, всеки може да отвори телефона или компютъра си и да го прочете. А пък и да преразказваш стихотворение не е задача, с изпълнението на която да спечелиш публиката. То е все едно да описваш с думи музикално произведение. Боже, опази.
Единственото, което ще си позволя да направя, е да цитирам една строфа от въпросното лирично произведение.
Ей ги,
излизат —
и всички еднакви,
еднакви,
еднакви човечета от найлон.
Все са отличници,
все космонавти,
всичките свирят на акордеон.
Не знам за вас, но за мен това е апология на личностната характеристика на всеки един човек, на това, което не се поддава на вкарване в обща рамка — каквато задача са си били поставили някогашните владетели на умовете на нашите сънародници. Сякаш Георги Рупчев, от чиято кончина тази година ще се навършат точно 25 години, много ярко е усетил и е успял да ни предаде духа на епохата. А как би могло да бъде и другояче. Ако поетите (а поети, както е казал покойният режисьор Андрей Тарковски, има и при художниците, и при режисьорите) не усещаха духа на заобикалящото ги, кой би го направил?
И ако се чудитe защо един православен духовник ви занимава с небогословски литературен опус, ще ви кажа, че той ме свързва и с църковната действителност. А Уилфред Оуен [1] е казал, че всичко, което може един поет да направи, е да предупреди.
Какво е общото между стихотворението и Църквата?
Църквата Христова, както съм споделял неведнъж в мои проповеди, също не е фабрика за пластмасови човечета.
Църквата е богочовешки организъм, в който всеки има своето уникално място. Повтарям, уникално. И подходът към отделния човек не може да е като към всички останали. На един му е нужно едно, на друг друго. Един има нужда от съвет, друг има нужда просто да бъде чут. Един може да пости строго, защото няма никакви здравословни проблеми, друг е болен и няма как да спазва поста в цялата му строгост. Защото целта ни не е да погубим човека, спазвайки буквата на закона. Както е казал великият апостол на езичниците св. ап. Павел: „защото буквата убива, а духът животвори“ (2 Кор. 3:6).
Наскоро една мирянка се обърна към мен с въпроса: отец, защо на еди-коя си наша сестра свещеникът бил позволил да пости облекчено, когато аз винаги съм постила не по този начин. Отговорих ѝ, че подходът на духовника към всеки отделен човек трябва да бъде съобразен с неговите нужди и състояние — духовно и физическо.
Смятам, че този, който си позволява да вкарва хората в казармен ред, а не в овчата кошара (Иоан. 10:16), е роден за армията. Там подобно поведение би се възнаградило. Като казвам армия обаче, нямам предвид небесното войнство, в което се числят творения с различна от нашата природа (вж. Лук. 2:13-14). А в крайна сметка, светът и без това е пълен с щампи. Включително и ходещи такива.
В интервю за вестник „Сега“ на въпроса дали е вярващ Рупчев отговаря: „ […] Има нещо по-голямо от нас. Тук, в този свят, има неща, които се клатушкат. Неща, които единствено религиите крепят — като елементарен морал, вяра, човешка етика. В тоя смисъл — ако решим, че няма нищо друго, че сме сами, че веднъж се живее — става страшно!“.
Бог да прости Георги Рупчев. Той си отива от този свят едва на 44 години, като немалка част от тях е страдал от тежка болест, която обаче не е успяла да пречупи духа му. Сигурен съм, че когато се е озовал отвъд, в заобикалящото го е намерил много по-голямо душевно сродство, отколкото тук.
Бележки:
[1] Английски поет и войник. Един от водещите поети по време на Първата световна война. Убит на 4 ноември 1918 г. на 25-годишна възраст, седмица преди края на войната.
