Автор: свещ. Стефан Домусчи
Източник: www.radiovera.ru
Превод: Пламена Вълчева
В днешното четиво се разказва за това как Христос изцелява един бесноват жител на Гадаринската страна. На пръв поглед думата „изцелява“ не е напълно уместна за бесноватия, защото той е обладан, а не болен, и затова е по-добре да се говори за изгонване на бесове, отколкото за изцеление… И все пак думата „изцеление“ се оказва много важна за разбирането на днешния евангелски текст.
Работата е там, че думата „изцеление“, както и самият процес на изцеление, предполага възстановяване на изгубената цялостност, възвръщане на някогашното единство на телесните сили, които от болезнени и разстроени стават здрави и цялостни. Ако телесните сили могат да се разстроят от болестта на тялото, то очевидно душевните сили се разстройват от душевната болест, породена от греха. Става въпрос, разбира се, не толкова за някакви конкретни грехове, а още по-малко за това да търсим в болестите си тяхното последствие. Става въпрос за греховното състояние на човешкото същество, за разстройването на духовните му сили, за болезненото безсилие на нашия ум, който не може да събере тези сили в едно. Последствие от това безсилие е загубата на волеви контрол над силите на душата, които въстават срещу човека, превръщат се в страсти и го дърпат всяка в своята посока.
Обикновено ние забелязваме присъствието на тази страстна духовна разединеност както в себе си, така и в другите хора, особено в онези моменти, когато едно искаме, а друго правим.
В днешната история обаче обичайната страстност и греховност на човека се оказва хипертрофирала, понеже в бесноватия действат не само страстите, но и „поднебесните духове на злобата“, както ги нарича апостол Павел в едно от посланията си. Бесноватият е не просто грешен, но и обладан, в него има не просто желания и чувства, които биха го лишили от вътрешно равновесие… В него се оказва, че има множество бесове, които го лишават не само от равновесие, но и от самия живот. Тялото е негово, но той не го владее; произнася думи, но изрича бесовското име. На практика той отсъства като личност, цялото пространство на живота му е заето от бесовете, затова за него няма място сред живите и той живее на гробището.
Но ето, че при него, в неговата беда и немощ, идва Христос. Христос се обръща към лукавия, и той, макар и да говори за себе си в единствено число, в крайна сметка, преминава към множествено число. Именно този, на пръв поглед незначителен детайл, свидетелства за това, че главното нещо при обладаването — породено от греха или от бесовете — се оказва загубата на вътрешна цялостност, загубата на връзката с хората и в крайна сметка, с Бога. Христос обаче не иска да се примири със състоянието, в което се намира обладаният, и го изцелява, като изгонва от него неговите мъчители. И в това изцеление се разкрива целта, заради която Той е дошъл: да възстанови онзи образ Божи, който преди това е бил потъпкан и осквернен от греха на Адам и който бива потъпкан и осквернен от всеки негов потомък.
Изцелението, дадено от Христос, се оказва всеобхватно, тъй като за живот се възражда не само човекът, но и неговите социални връзки, и най-важното — неговите взаимоотношения с Бога.
За Христос е казано, че е дошъл, за да събере в едно разпилените чеда Божии. Затова Той умира на кръста, изцелява последствията от грехопадението и ни дава възможност да бъдем причастни на този изцелен живот в Своята Църква. Тази причастност ни е дадена едновременно като дар и като задача, защото когато идваме в храма и се причастяваме с Неговите Тяло и Кръв, ние не ставаме едно по механичен начин, а благодарение на тяхното вътрешно, лично усвояване.
Христос знае, че отива на отсрещния бряг, за да изцели един човек, но за Него този повод е напълно достатъчен. Ние понякога сме склонни да мислим, че нуждата на отделния човек не е чак толкова съществена, все пак знаем, че Христос е Спасител на целия свят. Но именно в това е смисълът — когато идва да спаси света, Христос не идва при едно абстрактно множество, а лично при всеки човек… Той идва, за да ни върне при самите нас, да ни върне всички заедно в Църквата и в крайна сметка, да ни върне при Бога, в Неговото царство.
