Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Св. Василий Велики е казал, че трябва да сме като пчелата — да умеем отвсякъде да събираме полезното, от всяка философия и учение. Разбира се, и за това се иска подготовка и усет.
Думата ми в настоящия наратив е за един нашумял сериал, който върви по обществената телевизия: „Под прикритие“.
Не може да се отрече, че въпросният български сериен филм е направен по стандартите на холивудското кино: със специални ефекти и напрегнат сюжет. Е, насилието във филма понякога идва в повече (не всеки е Ингмар Бергман, съумял да покаже последното по един деликатен, щадящ окото и ума начин); във филмовите диалози има и една преднамерено търсена остроумност, която остава привкус на нагласеност. Тези неща обаче не лишават филма от достойнствата му, които дължим на създалите го професионалисти.
Несъмнено авторите на филма са целили той да достигне до по-широк зрителски кръг, а и (надявам се!) повече членове на въпросния кръг да се отвратят от злото, облечено в примамливите, луксозни гангстерски дрехи.
Във филма обаче откривам още едно послание, което считам за важно и което ще споделя с вас.
Сериалът внушава и това, че този, който под една или друга форма се е обвързал със злото, винаги бива измамен от него, винаги е губещ.
Някога покойният харизматичен отец Александър Мен е казал, че злото е паразит на доброто. И е напълно прав. Злото няма природа, то живее върху гърба на доброто. За да примамва по-лесно човека, то се представя за добро. Например, впускащият се в безброй връзки с представители на срещуположния пол нерядко смята, че по този начин върви по пътя на откриване на истинската любов. Нашият народ го е изразил чудесно в поговорката: „Пътят към ада е осеян с добри намерения“.
Трябва да признаем обаче, че този, който свързва приятелства по линията на злото, никога не може да бъде истински щастлив. Такъв човек не би могъл да има истински приятели, които да го обичат. Истинско приятелство е описаното от Спасителя в евангелието: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Иоан. 15:13).
Защото дяволът, този, от когото злото води началото си и който разпростира лукавите си мрежи по целия свят (вж. житието на св. Антоний Велики), чисто и просто не обича човека (той е пълната противоположност на Бога, Който е любов — 1 Иоан. 4:8). Той желае само и единствено да използва човека и да го погуби.
Човекът, поддал се на злото, не може истински да уважава, да обича, да съчувства на себеподобния си. Той вижда в другия само изгодата. И когато тази изгода се „пропука“, от фалшивите и показни чувства остава едно голямо нищо. В сериала това е изобразено чудесно — щом материалният интерес на някой представител на подземния свят е засегнат, той е готов да убива и преминава през труповете на довчерашните си „приятели“ и сътрудници.
Така че не бихме сбъркали, ако разчетем едно от посланията на въпросния сериал в този ключ — искаш ли любов, уважение, признаване на човешкото ти достойнство, оценка на качествата ти — не го търси от човек, отдал се доброволно във властта на този, за когото Христос казва, че открай време е човекоубиец и баща на лъжата (Иоан. 8:44).
