Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Като пеликан, о Ти Боже наранен в ребрата,
Своите деца умрели днеска съживи,
като им преля живителни струи!
(44 стих от II статия на „Надгробен плач — Опело Христово“)[1]
Наскоро бях до една столична поликлиника (или както са известни днес: ДКЦ), върху чиято фасада с немалки кървавочервени букви някой бе написал: „Дарявам кръв”. Под надписа имаше телефон за връзка.
За миг се замислих: докъде може да доведе отчаянието човек, който е готов на всичко, за да оцелее. Следващата ми мисъл обаче беше свързана със съвременната склонност да изпразваме думите от тяхното съдържание. Защото да даряваш означава не нещо друго, а да подаряваш.
Нали така? Дарът е нещо, което не ни се полага по заслуги, но което някой е решил да ни поднесе.
Разбира се, когато говорим за кръводаряване, трябва да кажем, че има и хора, които наистина даряват кръв (в труден момент такива хора са помагали и на мен), но силно се съмнявам този, който е поместил обявата си върху фасадата на ДКЦ-то, да е от тях.
Когато ти давам нещо и очаквам да ме овъзмездиш за него, това не е дар и подарък, а вид търговска дейност.
Дарявам.
Дар.
Дарове.
Свети Дарове.
Този, Който всичко притежава и всичко ни дарява, е Бог.
Наред с другите дарове в св. Евхаристия Той ни дарява тялото и кръвта Си, които приемаме под вид на хляб и вино.
„И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове“ (Мат. 26:26–28).
Кръв, която Спасителят ни дарява за опрощаване на греховете ни.
За моите грехове и за твоите грехове.
Преди време една вярваща жена ми сподели, че когато повярвала в Бога, сънувала как отива при енорийския си свещеник и му казва със силен глас, хващайки го за дрехата: „Ама ти защо не си ми казал, че Иисус е умрял за моите грехове? Как може да не ми кажеш?”.
Кръвта Христова, наричана от св. Игнатий Богоносец любов, която е „пределът и съвършенството“, наистина е дар за нас, грешните и тленни хора. Защото ние по никакъв начин не сме заслужили това Божие благоволение към нас. Да участваш в св. Литургия, да се потопиш в нейната вечност, където да можеш да се съединиш и с близките до сърцето ти, да се причастиш със св. Тайни, е дар. Подарък е. И този подарък не бива да забравяме и омаловажаваме, не бива да подминаваме с лекота.
Рождество Христово наближава и отново ще съпреживеем сбъдването на благата вест. Ще станем свидетели на това как мъдреците от изток поднасят подаръци на Родения във Витлеем: „и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна“ (Мат. 2:11).
Бог също непрестанно ни поднася подаръци. Това са хората, които обичаме, хората, които ни обичат, храната, изгревът на слънцето, вятърът, който докосва лицата ни, и още безброй други. И един от най-големите Божии подаръци е Неговото свято тяло и пречестната Му кръв, дарени ни „за очистване и освещение, и като залог за бъдещия живот и царство“ (св. Йоан Дамаскин) [2].
Дарена изкупителна кръв. За всички и заради всичко.
Бележки:
[1] За пеликана като християнски символ вж.: Георгиева, Е. Пеликанът като християнска символика, www.hristianstvo.bg, 07.06.2024 г.
[2] Из молитва 4 преди св. Причастие.
