Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Един от най-въздействащите филми, които съм гледал, е творбата на великия шведски театрален и кинорежисьор Бергман „Зимна светлина”.
Това е филм, който разказва за пастор, загубил вярата си заради смъртта на съпругата си. Препоръчвам филма, защото на фона на сегашното кино, гонещо зашеметяващи ефекти и още по-зашеметяващи приходи, той разказва за вечните човешки теми. Но дотук с филмовото повествование.
Ще споделя само една от сюжетните линии във филма. Мъж и жена, имащи три деца и чакащи четвърто, отиват при пастора за съвет: съпругът е изпаднал в дълбока депресия и не престава да мисли за… прочетен вестникарски материал. Статия за това, че китайците са възпитавани в омраза и е въпрос на време да създадат атомна бомба, способна да унищожи света.
В крайна сметка пасторът, който — както отбелязах — е във верова криза, не успява да успокои разтревожения човек (разказва му за съкрушения си живот и съмненията си в смисъла на живота като цяло), и той завършва със суицид.
Имайте предвид, че говорим за черно-бял филм, заснет през далечната 1963 година. Тогава медиите все още не са „разширили обхвата си до краен предел” — няма интернет и смарт телефони, т.е. хората не са били бомбардирани ежечасно и ежеминутно от информация (както става с нас).
Днес различни специалисти постоянно ни предупреждават за вредното влияние върху нервната ни система от дългите часове, прекарани пред телевизията и мобилните устройства.
Ние буквално сме залети от информация, която до голяма степен е негативна. Защото скандалът продава.
Представете си какво се случва с нас, когато постоянно ни поднасят „мръсотия”. И ние ставаме мръсни — сърцата ни и мислите ни.
Разбира се, няма как да излезем от съвременния свят и постиженията му, но поне може да ограничим негативното влияние, като не даваме постоянно ухо и око на всичко лошо, случващото се около нас и по света.
Бергман (когото неговият колега Кешловски сравнява с Достоевски и Камю [1]) ни предупреждава, че човешката психика е нещо крехко. Поетът Бродски пък казва, че човек е това, което чете. Бихме добавили, също и това, което гледа и слуша. Всички тези неща ни изграждат.
Но не само. Те могат и да ни разрушат.
Бележки:
[1] Според Кшищоф Кешловски Бергман е единственият режисьор, казал толкова за човешката природа, колкото писателите Достоевски и Камю.
