Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Тези дни прослушах песен на Андреа Бочели, изпълнена в съпровод на виолончело, чийто звук още ме владее. Андреа Бочели е певец, който притежава прекрасен и успокояващ глас, сякаш създаден от Бог да откъсва от грозотата на живота. Но, обърнете внимание, след песента на Андреа ми попадна изпълнение на сина му Матео. Пееше известната и мелодична песен „Карузо“, носеща името на великия италиански тенор от миналото столетие. Удивително гласът на сина беше също така завладяващ и успокояващ като този на бащата. Една радваща сърцето вокална тайнственост, предадена от по-възрастния към по-младия.
И за пореден път си дадох сметка, че хората в едно семейство са свързани. По-тясно отколкото предполагаме.
Замислих се върху това, че нашият живот и качества се отразяват като в огледало в живота на идващите след нас. Струва ми се, че науката генетика включва и един, неподдаващ се на строги научни обяснения „духовен дял“. Защото ние предаваме на другите и нашите добри или лоши наклонности.
Ако от време на време се замисляхме върху влиянието ни върху съдбата на идващите след нас, вероятно бихме били по-внимателни по отношение на своите постъпки.
Всички сме чели как света Богородица е била предопределена от всички родове да стане майка на Спасителя. Божият промисъл е подготвял идването ѝ постепенно — добродетелите в нейния род са се предавали от поколение на поколение. За да може в крайна сметка да се появи тази, която е по-почитана от херувимите и по-славна от серафимите.
Същото е и при нас. Ние подготвяме — дори и да не съзнаваме това — появата на определени качества и характеристики в потомците ни. Те ще „носят“ не само нашите лица и таланти, но и нашата свободно формирана склонност към греха или добродетелта. Вероятно днес аз невидимо предопределям до някаква степен (разбира се, важна е и средата) лошите качества или, дай Боже, подпомагам по посока на доброто бъдещите решения и действия на моите родови последователи. Каква отговорност е това! Отговорност да знаеш, че животът ти може да бъде като една невидима вълна, надигаща се днес, но която ще се разбие в морския бряг на поколенията след теб.
Вярвам, че всеки би искал да завещае на своите деца и внуци нещо красиво. Нещо, което да носи утеха и удовлетворение, както на тях, така и на тези, които общуват с тях.
Нещо, което да е толкова прекрасно и хармонично като гласовете на италианските певци Бочели — баща и син.
