Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
В разговор с православен християнин — в чиито добродетелност и добросъвестност, подчертавам, не се съмнявам — ухото ми стана свидетел на думите, че било грешка в днешното училище да се изучават автори като Ботев и Вазов (по-точно техните „компрометирани“ по отношение на вярата творби). Там, в българското училище, било мястото на автори като Йоан Екзарх и др., отличаващи се с „православна“ мисъл.
Без да се изявявам като адвокат на личността на Христо Ботев (от чиято геройска кончина тази година се навършват 150 години), ми се ще да отбележа, че в подобен подход към образованието намирам нещо дълбоко съмнително.
Да, Ботев е фигура, която различните политически и идеологически течения в страната ни през годините осмислят по различен начин. Наистина в стихотворението му „Моята молитва“ има смущаващи сърцето на православно вярващия християнин твърдения. Думите му често са звучали язвително и по отношение на тогавашното духовенство. Ботев обаче не е бил атеист [1]. Да не забравяме и това, че в тефтерчето си той е написал знаменателните (бих казал, и евангелски) думи: „Доброто, което струвам на ближния си, струвам го на Бога“.
Да, „Ботев не е паметник, а историческа личност, действително отличаваща се със забележителен талант, но и със своите колебания“ (думи на литературния историк от Института за литература към БАН доц. д-р Анна Алексиева) [2]. Но това не означава, че можем да отричаме неговия талант и заслуга за литературата ни. Всяка качествена литература изгражда вкус, без който не може всеки себеуважаващ се човек.
Вероятно някои вярващи хора си мислят, че за да просперира страната ни в духовен план, трябва да наблегнем изключително и само на духовни съчинения. Разбира се, никой не би тръгнал да оспорва духовните, писателски и преводачески качества на личност като средновековния ни книжовник Йоан Екзарх — още по-малко това би сторил един православен духовник — но това не означава, че в сферата на „светската“ литература и изкуство няма пробиви на идеала. Бих добавил, и на свещеното [3]. Преди време един литературен критик ми бе споделил мнението си, че всеки литературен гений е Христòв. Трудно е да не се съгласим с подобно твърдение, тъй като само Бог Слово би могъл да даде Своя дар-слово на творенията Си.
В крайна сметка времето на килийните училища е отдавна минало. Още преди почти 200 години не кой да е, а забележителният книжовник отец Неофит Рилски оглавява първото светско училище в страната ни (днешната Априловска гимназия). Чисто и просто човекът е бил не само духовен водач, но и далновиден учен. Защото в този живот балансът е едно от най-важните неща. Ние като православни християни трябва да ценим и да препрочитаме духовните творения, които са важна част от нашето християнско наследство. Това обаче не означава, че трябва да изпадаме в ненужни крайности.
Факт е, че дори и гениите често са грешали, лутали са се, но кой от нас не го е правил? Кой от нас може да посочи живота и мислите си като изцяло правоверни и образец за подражание? Този, който счита себе си за такъв, нека да хвърля камъни по творчеството на утвърдени личности. Но ми се струва, че дори да го направи, хвърленият камък няма да разклати изграденото във времето достойнство на дадено произведение и неговия автор.
Бележки:
[1]Вж. Маринов, И. Т. Бил ли е Христо Ботев атеист?, www.zadrugata.com, 08.08.2024 г.
[2]Атанасова, К. Каноничният и неканоничният Ботев. Разговор с доц. д-р Анна Алексиева. — Списание Култура, бр. 6, 4 авг. 2026.
[3]Борисов, И. (2023, 25 декември). Писанието, песнопението и иконата — имат ли „светски“ еквивалент?. Софийска света митрополия, mitropolia-sofia.org
22 август 2026 г.
