Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Братя и сестри,
В днешната 6. Неделя след Празника на празниците Пасха на св. Литургия се полага да се прочете евангелието за изцерението на слепородения, извършено от Спасителя Христа. Днес празнуваме и паметта на св. мъченици за вярата, които са произлезли от нашия български род — св. Николай Софийски и св. Баташки мъченици. По този повод призовавам да съсредоточим вниманието си върху тези личности, които са имали досег и общение с Бога.
Да, точно така. Защото и този, на когото Богочовекът Иисус отвори очите, които никога не бяха виждали слънчевата светлина и красотата на творението; и св. мъченик Николай Софийски, чиято вяра бе толкова голяма, че не му позволи да отвърне погледа и сърцето си от Христос; и Баташките мъченици, намерили смъртта, но и вечния си живот в пределите на малкото градче Батак, имаха и имат пряка връзка с Бога. Всички тези хора са докоснати от неизследимата и възраждаща човешкия дух Божия благодат.
Слепороденият, за когото повествува ев. Йоан в своето Евангелие, получил велика милост — Христос му отворил очите. Първото нещо, което видял този нещастен човек, бил образът на въплътения Бог Иисус. Вероятно този сияен Образ е останал завинаги в съзнанието и сърцето на изцерения. И как да бъде по друг начин. Спомнете си какво отговорил прогледалият на фарисеите, които обвинявали Спасителя, че бил грешник: „дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам”.
Нека помислим и върху това дали ближните ни, които спират погледа си на нас, могат да съзрат милост и утешение.
Самите ние не бива да забравяме колко слепи са били сърцата и умовете ни преди да бъдат докоснати от Божията светлина. И колкото и да се опитват някои да ни вменят, че се заблуждаваме относно вярата ни в Бога, колкото и да се стремят да очернят пред нас ближния ни, който ни е извел от тъмнината (а често духовната тъмнина е по-страшна от физическата), нека помним светлото и доброто, което той ни е дарил. Това, което сме получили, е проява на Божия грижа. Защото този, който ни е помогнал в труден момент, е сторил нещо Божествено, за което именно Бог ще му въздаде. Нали Самият Той казва в Евангелието, че този, който е помогнал на най-малките Негови братя, е помогнал Нему.
Днес честваме паметта на св. мъченик Николай Софийски, който е живял през далечното шестнадесето столетие. Време, в което нашите сънародници са страдали под чужд ярем и единствено вярата е била тази, която ги е предпазвала да станат духовно слепи.
Родом от гр. Янина (дн. Гърция) Николай бил обущар, дошъл да живее в София. Турците искали да го спечелят за своята вяра, затова решили да действат с измама: сипали приспивателно в поднесеното му питие, след което го обрязали по мюсюлмански обичай. Николай твърдо решил да изповяда вярата си в Христос — истинската, свободна вяра, а не натрапената по хитър и зъл начин — и приел мъченическа кончина. Бил убит от разярена тълпа в софийската местност Юч бунар на 17 май 1555 г. В близост до мястото на мъченическата му кончина (там днес има параклис) по-късно бил построен и храм, носещ името му. Храм, който пленява и до днес със своята автентична красота и възрожденски дух.
Днес честваме паметта и на едни други наши сънародници — Баташките мъченици, загинали под ятаганите на нечестивите неверници 320 години след кончината на св. мчк Николай Софийски — през 1876 г.
Заради участието им в Априлското въстание, срещу батачани била хвърлена 5-хилядна войска от османски башибозук. В продължение на дни мъжете и младежите били безмилостно убивани, стотици жени — обезчестявани и обезглавявани. Мъчениците останали докрай верни на Христа. В баташкия храм „Св. Неделя“ са намерили смъртта си и местните свещеници — Петър и Нейчо. От 8000 жители на Батак са убити над 5000 човека. Зверство, пред което и днес тръпнат сърцата ни, а ръцете ни се отпускат в изнемога. Зверство, описано през 1881 г. от патриарха на българската литература Вазов в стихотворението му „Възпоминания от Батак“. Мощите на мнозина мъченици се пазят и до днес в баташкия храм „Св. Неделя“. Пазят се като двояко свидетелство. Свидетелство за това докъде може да стигне заслепението на човека, но и до какви нравствени висоти може да се издигне просветеният от Христовата светлина човешки дух.
Безспорно всички, чиято памет почитаме днес — и слепороденият, и св. Николай Софийски, и св. Баташки мъченици — са хора, докоснати от незалязващата Божия светлина. Те са пример за всички ни, че, стига да Му позволим, Бог може така да просвети духовния ни взор, та всичко, до което би се докоснал той, да изглежда много по-различно — по-стойностно, по-възвишено и водещо до прослава на Този, пред Когото се поклонил изцерения слепороден, щом узнал, че Той е Божият Син (срв. Иоан. 9: 35-38). Амин.
