Автор: свещ. Ивайло Борисов
Музиката и
християнството са едно и също нещо.
Да, едно и също. Музиката е нематериална.
М. Ростропович
Честно да ви кажа, понякога ми идва в повече политическото и всякакъв друг вид говорене (а за да бъда честен, ще кажа, и представящото се за уж църковно).
Именно в такива моменти, когато думите се използват повече за „прикриване на реалността“ (думи на големия режисьор Ингмар Бергман), а не за назоваването ѝ, си пускам вдъхновена музика.
Защо ли?
Защото музиката умее да отговаря на въпроси, които ни занимават, по един много смислен начин. Тя „говори” тогава, когато думите „мълчат”.
В една от сцените на филма си „Шепот и викове” споменатият вече швед Бергман умело изобразява появилата се изведнъж хармония между две сестри, които иначе са крайно отчуждени, като спира озвучаването на диалога им и пуска част от музикално произведение на Бах [1]. Така гениалният режисьор демонстрира, че често словата са безсилни да изразят житейското богатство, като това може да бъде постигнато доста ефектно със силата на музикалното изкуство.
И наистина, музиката, а и изкуството като цяло, умеят да ни правят съпричастни на една доста по-хармонична реалност.
Странно е, че хора, които иначе не са лишени от интелект и качества, се впускат в една безкрайна словесна вакханалия, стремейки се сякаш да запълнят медийното пространство само със себе си. Има едно прекрасно стихотворение на гениалния Пастернак, което започва с думите: „Да си прочут не е красиво,/ това не ще те извиси“.
Кому е нужно това?
Нима времето няма да отсее плявата и да остави качественото?
А ако това е така, всякакъв тип борба за доказване на правотата ни е обречена на безсмислие.
Ще ми се този кратък текст да достигне не само до слушателите и зрителите на подобни словесни изяви, а и до генериращите ги: не прибягвайте към говорене, всеки път когато ви се прииска да ви видят хората, да разберат правотата и болката ви, да я разпространят.
Пуснете си нещо красиво и мелодично, насочващо взора към Необята. Може пък тогава да се откажете от словесната си изява на всяка цена. И без това светът гъмжи от такава.
В днешния век на особено силно разединение и противопоставяне качествената музика може да бъде един от мостовете, събиращи хората (без, разбира се, да си поставяме утопични цели). Защото в хармонията на музиката може да доловим и нещо за нашето призвание. Стига да умеем не само да говорим, но и да слушаме.
Бележки:
[1] Бергман е обичал много класическата музика, неслучайно някои от филмите му са директно вдъхновени от музикални произведения.
