Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
По случай 135 години от рождението на поета Осип Манделщам
За съжаление, разногласието е твърде разпространено явление в обществото ни. То се шири у домовете ни, минава и през работните ни места. А понякога намира пристан и у вярващите хора. Вместо да съсредоточим вниманието си върху главното, ние почваме да се надпреварваме кой е по-прав от другия.
Но както е казал цар Соломон, нищо ново под слънцето. Разногласия по кръчмите, но и по църквите е имало открай време. Това ни казва в стихотворението си от 1913г. „Бах“ и големият руски поет Манделщам, от чието рождение тази година се навършиха 135 години.
Няколко думи за Манделщам. Поетът и преводач Осип Манделщам се ражда през 1891 г. във Варшава. По-късно семейството му се мести в Петербург. След 1920 г. започват най-интензивните му литературни години: пише поезия, проза и превежда. Възпитаник на Сорбоната и Хайделбергския университет, Манделщам има неблагоразумието да напише стихотворение срещу Сталин. Умира през 1938 г. само на 47 години от петнист тиф в транзитен лагер на път за Сибир.
Един от куплетите на споменатата лирична творба „Бах“ гласи:
Разноголосица какая
В трактирах буйных и в церквах,
А ти ликуешь, как Исайя,
О, рассудительнейший Бах!
Разногласие настана,
в кръчмите бурни и по храмовете,
а ти ликуваш като Исаия,
о, най-разсъдителен Бах.
Защо 22-годишният поет Манделщам пише стихотворение за Бах? Защото музиката е била насъщна нужда за него. „В музиката Осип си беше като у дома“, пише поетесата Анна Ахматова.
Още в първата дума на цитираната строфа Манделщам говори за разногласия, чуващи се както в хановете и шумните заведения, така и в — забележете — църквите. И наистина, в по-обикновените питейни заведения нерядко е толкова шумно, че не можем да чуем събеседника си. Понякога обаче това разногласие, тази шумна и преливаща от разни несъзвучни гласове звукова картина можем да чуем и на местата, в които трябва да има единение в името Господне.
Каква противоотрова ни посочва поетът? Това е композиторът Бах, който ликува като пророк Исаия.
Пророк Исаия предсказва идването на Спасителя и зачеването Му от Девица. „Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще му нарекат името Емануил” (Ис. 7:14). Именно заради сбъдването на пророческите думи, изречени цели седем века пр. Хр., в православното богослужение се е съхранил песенният призив към древния пророк: Исаие ликуй, Дева имѐ во чреве, и роди Сына Еммануила, Бога же и человека, Восток имя Ему, Его же величающе, Деву ублажаем. „Ликувай, Исаие, Девата зачена в утробата си и роди Син, Емануил, Който е Бог и Човек, името Му е Изток. Като Го величаем, ние облажаваме Девата.“
Манделщам ни сочи, че великият композитор Бах — който е бил силно вярващ — се е показал най-разумен, издигайки се над споровете и разногласията; не се е вълнувал от теми, разделящи хората, а директно е славословел Твореца. Не се е интересувал от хорските думи, в които често присъства субективното, а от това да създава красиви и дълбоки музикални произведения, чрез които да възпява Бога.
О, рассудительнейший Бах! — се провиква Манделщам, завършвайки въпросния куплет от стихотворението си. „О, най-разсъдителен Бах!“ В музиката на Бах може да открием хармония и чистота, труднооткриваеми във всекидневието. А урокът, които ни преподава Манделщам чрез стиха си, е: стремим ли се към вечното, да не даваме превес на земното и преходното. Изборът обаче е наш.
