Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Макар че празнуваме Успението на Божията майка, ще споделя с вас няколко думи, провокирани от едно стихотворение, наречено „Благовещение”. Стихотворение, написано от австрийския гениален поет Рилке през далечната 1899 г. и пресъздаващо срещата между св. Богородица и архангела, носещ ѝ вестта за чудното зачатие на Божия Син. То е изградено в монологична форма — единственият говорещ е архангелът.
В един от куплетите на лирическото произведение архангел Гавриил се обръща към Богородица с думите:
Ти си сама дори и с мен;
невидим съм почти.
Чуй: аз съм повей в лес зелен,
дървото тук си ти.
(превод: Стоян Бакърджиев)
Наред с акцента върху свободното съизволение на св. Богородица да стане майка на Спасителя (намиращ се в крайния стих на строфата), авторът е успял по много въздействащ начин да предаде една истина, свързана с личността на св. Богородица. Това е нейната вглъбеност в Божието, отделеността ѝ от тленното и преходното, съсредоточаването ѝ в тайната на влизането на Бога в човешката история.
Св. Богородица несъмнено е най-святата личност (след Бога), чийто пример във всяко отношение е вдъхновяващ за всички християни. Тя е тази, която непрестанно стои в молитвено ходатайство пред Бога за обръщащите се към нея християни. Тази, чийто ум е бил изцяло съсредоточен в Писанията и в това да вниква все по-дълбоко в тяхната откровеност (неслучайно на редица икони, изобразяващи благата вест, тя е заета с четене на Писанието).
Смятам, че обърнатият към съкровеното и себе си поглед е пример за нас. Днешният човек е напълно разпилян в мислите си, той е привличан от всевъзможни послания, умът се разпръсва на множество лъчи, като по този начин губи фокус.
Ние сме далеч от това самовглъбяване и чистота, присъщи на Божията майка. Но можем да сторим друго: вместо да се интересуваме от другите и да раздаваме присъди наляво и надясно (без да сме оторизирани за това), бихме могли да насочим част от тази енергия, за да изправяме себе си. Това би било наистина чудесно. Защото — нека сме честни — този, който е решен да погледне в себе си, би открил едни недотам красиви „духовни гледки“. За да го сторим обаче, трябва да отвърнем погледа си от другите, насочвайки го към вътрешния ни човек. Сигурен съм, че тогава ще имаме повече причини за снизходителност към ближния и по-малко такива в стремежа ни да го изправяме.
Честит Богородичен празник!
