Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Как не се намериха и други да се върнат,
за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?
(Лук. 17:18)
Всички сме чували името на Рахманинов. Един от големите композитори от руски произход, живял през деветнадесетото и миналото двадесето столетие. Велик пианист и композитор, придобил международна известност. През 1915 г. той създава религиозния си шедьовър — произведението за смесен хор „Всенощно бдение“, в което съчетава древни руски напеви с мелодии, създадени от самия него в духа на старото църковно пеене. След Октомврийската революция Сергей Рахманинов емигрира от Русия, за да се озове в САЩ, където умира през 1943 г.
Журналист от нюйоркския вестник „Сън“ веднъж попитал Рахманинов как прекарва коледните и новогодишни празници, на което известният с пестеливите си думи композитор отговорил: в неговото семейство той е най-добрият Дядо Мраз (в западноевропейския вариант Дядо Коледа), тъй като раздава два пъти подаръци на внуците си — веднъж когато празникът Рождество Христово се празнува в Щатите (25 декември), и две седмици по-късно, когато се празнува руската Коледа (7 януари) [1].
Смятам въпросната позиция на Рахманинов както за абсолютно честна, така и за поучителна.
Защото ние празнуваме събития, а не дати. Кой, настоятелно питам, може да каже на коя дата е роден Христос? Този, който ми отговори, нека пръв да хвърли камък по новостилното църковно честване.
Считам непрестанното боричкане за това кой календар е по-правилен — старият или новият стил, юлианският или григорианският (новоюлиански) — за твърде неприятно. Един Бог само знае колко хора попадат в клопката на календарния въпрос. Да, клопка, точно така. Защото те започват да отричат свещеноначалието, не проявяват послушание към църковната власт, само защото някой ги учи, че използваният в църквата календар е неправилен. Трагична работа. Дяволът е този, който разделя хората. Бог ги събира. Сами си отговорете на въпроса кой е поставил въпросната клопка.
Считам за правилен стил този, по който служи дадена поместна православна църква. По който на дадено конкретно място е благословено да се отслужва православното богослужение. Ние в България празнуваме по нов, в Русия и Сърбия например празнуват по стар. Това обаче не ни пречи да сме единни в православната ни вяра в Христос. И едно от доказателствата за това е, че аз като православен свещеник мога да отслужа св. Литургия и да се причастя заедно с клирици от Руската, Йерусалимската, Грузинската (всички те служат по стар стил!) и прочее канонични православни църкви.
Мой приятел, който завърши богословие в Русия, ми е казвал: когато е бил в Русия, е празнувал Рождество по техен стил, когато в България — по нов стил, на 25 декември. Защо трябва да се правят излишни драми, съблазни и разделения? Нима за нас, които сме част от Българската православна църква (или от Румънската, или от Константинополската) и честваме Рождество Христово от почти 60 години на 25 декември, Христос не се е родил и не се ражда (знаем, че честването на даден празник го актуализира за нас и ние ставаме непосредствени участници в него)? Извинете, но това са несериозни неща.
Смятам, че геният Рахманинов ни преподава важен урок за едно нормално отношение към празниците. Със своите двойни подаръци композиторът е носел двойна радост на своите внуци. Дано и ние поне малко бъдем разпространители на това повдигащо човешкия дух чувство.
Бележки:
[1] Вж. Леоненкова, О. Рахманинов в США: каким его видели американцы, www.belcanto.ru, 01.09.2026 г.
17 септември 2026 г., празникът на София
