Тази среща с Господа (сретение означава среща), е един от великите празници, които честваме в Православната църква. Нарича още Представяне на Иисус Христос в храма.
Евангелският разказ
Свети евангелист Лука описва праведния Йосиф и Пресвета Богородица като смирени хора, които вярно спазват Закона и послушно следват неговите предписания. Така, на 40-тия ден от раждането на детето, родителите били длъжни да принесат жертва Богу. Сам Бог, когато давал на Моисей правилата за Пасха, поставил изискването всяка първородна мъжка рожба от децата на Израил да бъде посвещавана Нему, в памет на бягството от Египет. Родителите поставяли първородното си дете пред олтара и го „откупували“ с принасяне на жертвено агне, или ако са бедни – с гълъби или гургулици. Това се правело от благодарност и в памет на първородните еврейски деца, които били пощадени в нощта на масовото избиване на египтяните при десетата напаст, която Господ им пратил, преди бягството на евреите от Египет.
Богомладенецът Христос също бил донесен от Пресветата Дева в храма, за да спази Закона, който Сам е дал на хората. Същият този Божи Син, Законодателят, сега Сам изпълнява Закона, носен на ръце като човешко дете, като дете на смъртни хора. Това отново показва как Той, по великата Си милост и любов към нас, понизява Себе Си, за да ни спаси от греха и вечното осъждане. Ето и разказа на свети Лука (2:22-40):
„А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Иерусалим, за да Го представят пред Господа, както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.
Тогава имаше в Иерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светий беше върху него. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, той Го прегърна, благослови Бога и рече:
Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.
А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му:
Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца.
Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе проживяла с мъжа си седем години след девството си; тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Иерусалим.
И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.“
Богоприимец
Свети Симеон бил много, много възрастен, 200-300 годишен, но Светият Дух му обещал да не умре, докато не види Христа Бога. Той бил един от седемдесетте преводачи на Стария завет от еврейски на гръцки език, чийто превод се използва от повечето православни църкви и днес. Преводачите били евреи, а целта им била да направят библейското послание достъпно за гръкоезичния свят.
Старецът приел в ръцете си Иисус – Синът и Словото Божие, станал богоприимец и радостта и благодарността му към Бога били големи. Много години очаквал той „утехата 
Израилева” и сбъдването на предсказанието на Светия Дух, че ще остане жив, докато не види идването на Спасителя. Затова и когато поел Младенеца в ръцете си, благословил Бога и изрекъл вдъхновената си молитва: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; …“ т.е. сега вече ми позволяваш да поема пътя на отците си и да не се боя от смъртта, защото видях спасението – моето и на целия Твой народ. Тази молитва е станала част от богослужебния ред на вечерната служба, за да си припомняме, че и ние можем да очакваме срещата си с Господа, да усилим вярата си и да бъдем удостоени с радостта, която са изпитали праведният Симеон и пророчица Анна.
Драмата от срещата на Иисус Христос с Неговия народ
„Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, – и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца.“ Просветен от Светия Дух, свети Симеон с едно изречение обобщил целия живот на Спасителя: Иисус Христос носи на хората благодатта и им дава закона за любовта, но учението Му става предмет на спорове и противоречия. Христос е дългоочакваната Светлина, затова който повярва и се кръсти – ще стане и ще бъде спасен. Но голяма част от израилтяните ще останат слепи за Него, няма да повярват и ще бъдат осъдени. В това си трагично падение, нечестивите ще бъдат озлобени и жестоки, отмъстителни и подли, ще разпнат на кръст Светлината, за да останат завинаги чеда на мрака. А това ще прониже като с меч душата на Богородица, която с огромна мъка ще гледа своя Син на кръста.
В храма била и пророчица Анна, която също възторжено прославяла Бога, удостоил я да участва в това тържество. Тя се подготвяла за него, като не се отделяла от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. Вдъхновено прославяла Бога и възвестявала името Му на всички, които очаквали избавление в Йерусалим.
Така, със силна вяра в Бога и с чисто сърце, праведният Симеон и пророчицата Ана се удостоили да срещнат Господа и изпълнени със Светия Дух, потвърдили че Младенецът е новородения Месия.
| Иконата на Сретение Господне ни показва среща и диалог, срещата между Стария и Новия Завет, между Христос и Неговия народ, в храма, който е мястото на Божието присъствие. |
Храмът е мястото на срещата
Честването на Сретение Господне не е само историческо възпоминание. Това е празникът, на който като членовете на Църквата можем вдъхновени да очакваме собствената си среща с Господа, не защото сме по-достойни или по-чисти от хората от времената на Стария Завет, а защото получаваме очистване чрез Самия Иисус Христос. Покрити от Неговите заслуги, очистени от Неговата благодат, украсени с Неговото име, макар и несъвършени и заразени с първородния грях, още като пеленачета ще бъдем приети в Божия дом, представени пред лицето на Царя, дори приобщени към лика на Неговите приятели.
От Сретение Господне води този благочестив обичай, който спазваме и днес: новородените деца на 40-ия ден от рождението им да се занасят в храма, за да бъдат представени пред Господа, като благодарност за раждането им, за благословение и молитвено изпросване на благодатна подкрепа. На майката се четат определени молитви, защото до 40-я ден законът на светата Църква забранява на майката, която е родила, да влиза в дома Божий. Тази забрана се налага, за да проумеем, че всички сме заченати в грехове и родени в беззакония и затова сме недостойни да се явим пред лицето на Бога, Който поради Своята святост е недостъпен за грешниците. Но благодарение на Божията любов ние всички имаме Застъпник и Всемогъщ Ходатай, Който няма да ни отхвърли, стига да искаме да Го обикнем и последваме.
Нека често да се замисляме дали искаме да се срещнем със Спасителя и дали заставаме достойно пред лицето Му. Нека да очистваме душите си от греховете, да се просвещаваме с Христовото учение, за да сме достойни да срещнем Господа в сърцата си, да Го обикнем, да вярваме в Него, да изпълняваме Неговите заповеди и да станем наследници на Царството Небесно.
Адаптация[1] и илюстрации: Л. Грибнева, Мария и Денко Иванови
[1] Използвани източници:
- „Въплътилият се Бог“, издателство „Омофор“, София, 2007, стр. 143-152
- „Закон Божий“, София, 2013, стр. 305-307
- http://www.pravoslavieto.com/
- https://bg-patriarshia.bg/february-2
- https://www.hramsvetigeorgi.eu
