Вход Господен в Йерусалим – Цветница/ Връбница

348 0

На Цветница празнуваме тържественото влизане на нашия Господ в Йерусалим. Шест дни преди иудейската Пасха, Иисус влязъл в града, седейки на гърба на осле (магаренце), излъчвайки величие, сила, смирение и кротост.

Дошло времето Господ Иисус Христос да принесе Себе Си в жертва за изкупването на цялото човечество от греха. Трябвало народът да знае, че Христос е обещаният Спасител, Който идва да спаси всички, които повярват в Него. Новината за извършеното с Лазар чудо бързо се разпространила из околностите на Йерусалим и хиляди хора се стекли към града, за да видят Великия Чудотворец Христос. Той, яхнал на осле, придружен от учениците Си, тръгнал за Йерусалим. Народът помислил, че е дошло времето за освобождението му от римското робство и почнал да отдава на Христос почести като на земен цар.

Някои постилали дрехи по пътя Му, други хвърляли цветя и с възторг размахвали палмови[1] клонки. Деца и народ пеели и възклицавали: “Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев!”[2]. Хората славели Бога за чудесата, които Иисус направил и които някои от тях видели със собствените си очи. Също така Го посрещнали и като Господ, защото “осанна” означава “спаси“, а спасението принадлежи единствено на всемогъщия Бог.

Това славно събитие е предчувствие за победата на Господ над смъртта, чрез собствената Му смърт на кръста, а също и на влизането Му с човешко тяло в Небесния Йерусалим[3] – градът в Царството Божие, в който верните ще живеят вечно. Образът на Небесния Йерусалим е Църквата на Земята. Господ донесе мир и радост на света. Честити са хората, които и днес с вяра Му пеят, защото там, където е Христос, там са мирът и щастието, сърцата са пълни с любов и има блаженство. Затова трябва да започнем пътя си към Царството Божие чрез влизането си в Църквата тук, на Земята.

Защо не на кон?

В древността символ на могъщество и слава бил хубавият кон. На царете и завоевателите подобавало да яздят бойни коне. При влизането си в Йерусалим, Господ разкрил на народа, че е Спасителят, че Той е Израилевият Цар. Той предупредил онези, които мислели, че ще бъде обикновен цар на Израил, че Неговото Царство е различно: „Моето царство не е от тоя свят“[4] и затова всичките им мечти за земно царство трябва да бъдат изоставени. Всички пророчества предупреждавали иудеите, че истинският Месия няма да дойде в земна слава, че ще бъде смирен, нищ, няма да има „де глава да подслони”[5], ще служи, вместо да Му служат, ще претърпи унижения и гонения. И наистина, само няколко дни по-късно, тълпата народ заменя възторженото “осанна” с крясъците “Разпни Го!”. Вместо палмови клонки същият този народ, насърчаван от книжниците и фарисеите, които Го мразели, яростно размахвал юмруци.

Раздаването на върбови клонки

Осветената върбова клонка е символ на радостта от участието ни в празника.

В този тържествен ден много хора отиват в храма само за да си вземат върбово клонче, а не за прослава на Господ. Но верните християни по време на св. литургия, държейки върбови клонки отново преживяват славното влизане на Господ Иисус Христос в Йерусалим. Преди литургията свещеникът  прекадява с тамян предварително събраните върбови клонки и със специална молитва ги освещава. След това ги раздава за благословение, което не зависи от броя на клонките. Достатъчно е да си вземем една върбова клонка като символ на радост от участието ни в посрещането на Иисус Христос като Господ и Спасител. Вкъщи поставяме клонката над иконата, може и над входната врата. Правим го не само за благословение на дома ни, а и за да си припомняме, че сме посрещнали Спасителя, че вярваме в Него и Той е Цар на сърцето ни. Най-доброто поклонение пред Господ е всеки ден да живеем според учението Му и така да изпълняваме волята Му. За да не би и на нас Господ да ни каже, както на Йерусалим: „да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир[6] и душеспасение.


[1] Тъй като палмите не растат на по-студени географски ширини, традицията в Източна Европа е да се благославят върбови клонки за празника, затова се казва и Връбница.

[2] Евангелие от свети евангелист Иоан, глава 12, стих 13

[3]От книгата на румънския патриарх Даниел: „Hunger and Thirst for God. Understanding and the Benefit of Fasting“, стр. 189

[4](Иоан 18:36)

[5](Матей 8:20)

[6] (Лука 19:42)

СВАЛИ ЗАДАЧА 1 И 2.

СВАЛИ ЗАДАЧА 3.

Превод, адаптация и илюстрации: Л. Грибнева
Източници: Great Lent, Holy Week and Pascha by Ioana Dimitriu, http://www.pravoslavieto.com/