Превод, адаптация и илюстрации: Л. Грибнева, Мария Иванова
Great Lent, Holy Week and Pascha by Ioana Dimitriu
Днешното евангелско четиво разказва за срещата на Господ с Натанаил[1]. Когато се срещнали, Иисус вече знаел кой е Натанаил, от къде е и че е добър човек. Натанаил попитал от къде го познава, а Иисус отговорил: „преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те“.
Какво е имал предвид Господ казвайки: „видях те“? Той не е могъл да го види с телесните Си очи, защото е бил далече от мястото. Той има предвид различно виждане, с духовните Си очи, или „очите на сърцето“. Натанаил се изумил и вдъхновен от Господ разбрал, че пред него стои Божият Син. „Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев“, възкликнал Натанаил. Бог му открил, че Иисус е не само велик пророк, но е Неговият Божествен Син.
Ако признаваме, че Иисус е Син Божий, значи носим Господ в сърцето си и знаем, че Той е Единственият и Истински Бог. Това означава, че имаме вяра в онова, което не може да бъде видяно с очите, а да бъде почувствано единствено със сърцето. Не можем да видим Господ с телесните си очи, но можем да Го „видим“ с духовните си „очи“. Показваме истинската си вяра признавайки, че Иисус е Синът Божий. Ние, православните християни, боготворим Единствения Истински Бог по правилния начин[2].
СВЕТИТЕ ИКОНИ
През тази първа неделя на Великия пост ние празнуваме тържеството на православната християнска вяра и почитаме паметта на всички борци за тържеството на Православието. През 843 г., светата императрица Теодора II и светите отци на Църквата окончателно побеждават иконоборството. Това било еретическо движение против почитането на иконите, „борба срещу иконите“. Иконоборците не харесвали иконите, унищожили много свети образи и били агресивни срещу християните, които ги почитали. Те мислели, че иконите са идоли. Но ние, православните християни, не боготворим иконите. Ние боготворим единствено Единия Бог в три лица: Отец, Син и Свети Дух. Ние се покланяме и целуваме светите образи на Господ Иисус Христос, света Дева Мария и светците като знак на почит или благоговение. Не се кланяме на материала – парчето дърво или стъклото, от които са направени иконите, а на личността, чието лице е изобразено.
НИЕ ПОЧИТАМЕ ИКОНИТЕ, НЕ ГИ БОГОТВОРИМ!
Запомни разликата:
- Боготворене или обожаване дължим само и единствено на Светата Троица;
- Благоговение или почит отдаваме на светците, иконите, светите мощи, светото Евангелие и Кръста Господен.
Представи си, че имаш снимка на някой много близък човек – брат, сестра, майка, баща или приятел, който не си виждал от много време. Да целунеш този човек на снимката, не означава, че обичаш листа хартия, но показва че мислиш за човека, когото обичаш и виждаш. Целувайки и говорейки на този човек в сърцето си, ти изразяваш любовта си и се чувстваш по-близко до него или нея.
Нещо подобно се случва, когато почитаме иконите. Уважението, което показваме на светия образ отива към нарисуваната личност. За разлика от близкия на снимката, обаче, светците на иконите ни виждат. Те усещат, че ги целуваме, те чуват какво казваме със сърцето си и знаят, че ги обичаме, и със сигурност ни отвръщат с любов.
Кои са светците?
Светците са приятели на Христос, Божии чеда и наследници. Те са хора, които са направили всичко по силите си, за да живеят свято на Земята. Светците са победили страстите, запазили са неповредено подобието на Божия образ и сега са с Господ на Небесата. От Него те са получили сили да лекуват, да гонят бесове и да ни помагат по много други начини. Светците помагат на хората на Земята със силите, които им е дал Господ.
Светците също като нас са създадени човешки същества, а ние не обожаваме творението. Ние боготворим, обожаваме единствено Твореца, а пред светците благоговеем. Това означава, че дълбоко ги почитаме, уважаваме, прекланяме се пред тях. Почит показваме като издигаме храмове на Бога в тяхна чест, принасяме дарове, отбелязваме дните на паметта им.
Освен светците почитаме и иконите, и другите религиозни предмети, като Евангелието, Кръста и светите мощи, а честта оказвана на тях, доказва любовта ни към Господ.
Защо почитаме Евангелието?
Евангелието е „благата вест“, словото на Господ, което ни е открито от Светия Дух чрез светите апостоли и евангелисти Матей, Марк, Лука и Йоан. Евангелието ни разказва за раждането, живота, учението, смъртта, Възкресението и Възнесението на Нашия Господ Иисус Христос.
Защо почитаме Кръста?
Почитаме Кръста, защото Господ е бил прикован на него и чрез смъртта Си Той е унищожил смъртта и ни е дал вечния живот. Така Той отново е отворил Рая за хората.
Защо почитаме светите мощи[3]?
Иисус Христос е Истинският Образ на Бог Отец. Ние, човешките същества, не сме Божий образ, но сме създадени по Негов образ. Съгрешавайки, ние сме изкривили този образ вътре в нас, а светците са го възстановили чрез живота си. Те „по собствена воля се съединиха с Бога, приеха Го в сърцето си и в резултат на участието си в Него станаха по благодат това, което Той е по природа“, казва свети Йоан Дамаскин. Те са живи, стоят пред Бога и го молят за нас, а от мощите им получаваме благодеяния. Почитайки мощите, ние се приближаваме и до светците, а освен това признаваме вярата си във Възкресението. Знаем, че светите кости отново ще оживеят и се надяваме, че и нашите тела също ще възкръснат в края на времената, за да живеят вечно в Царството Божие.
Как почитаме иконите?
Почитаме иконите като се покланяме пред тях, прекръстваме се и след това целуваме образа на изобразения светец. На иконите на Иисус Христос, трябва да целунем краката или благославящата ръка. На иконите на Богородица, трябва да целунем ръката. Можем да целунем светците по бузата, защото те са наши братя и сестри в Христа. Докато благоговеем пред иконата обикновено казваме кратка молитва наум или тихичко на глас:
Господи, помилуй ме грешния!
Господи Иисусе Христе, бъди милостив към мене!
Господи, помогни ми!
Пресвета Дево, моли Бога за нас!
Пресвета Богородице, спаси ни!
Божия Майко, помогни ми!
[1] Евангелие от свети евангелист Йоан, глава 1, стихове 43 до 51.
[2] „Православие“ е чистото християнство, без добавени в него човешки измислици; то е учението за Бога, което Сам Иисус Христос е разкрил, а „православен“ означава правилно, истински вярващ и правилно славещ Бога.
[3] Светите мощи са кости или части от телата на светците.
