Превод, адаптация и илюстрации: Л. Грибнева, Мария и Денко Иванови
Тази неделя Господ Иисус Христос ни казва какво трябва да направим, ако искаме да наследим вечен живот в Рая: „И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.“[1] Какво означават тези три важни условия?
Отричането от себе си или да кажем „НЕ“ на волята си
Това означава да оставим греховния начин на живот. Значи също, че не трябва да сме крайно упорити и да настояваме на всяка цена да стане това, което искаме или сме решили. Например, ако майка ти откаже да ти купи роклята, която искаш, защото я счита за неподходяща, трябва ли да продължиш да настояваш, надявайки се най-накрая да я убедиш? Или ако баща ти не позволи да гледаш филм с насилие, трябва ли да продължиш да го притесняваш? Или ако братчето ти иска шоколадово яйце, трябва ли да тропа с крачета и да плаче, само и само, за да му дадете?
Когато нашата воля отстъпи можем да приемем Божията воля, която е изразена в Божиите заповеди.
Знаеш, че сега е пост и се опитваме да избягваме храната и дейностите, които ни носят празни удоволствия. Например, ядат ти се бонбони, обаче не ядеш, или ти се играе на конзолата с видеоигри, обаче не играеш. Така казваш „НЕ“ на волята си и се учиш да спираш желанията, които ти вредят. Учиш се също да се съобразяваш с волята на родителите ти, братята и сестрите, близките ти, а най-вече с Божията воля.
Не трябва да се опитваме да налагаме собствената си воля на останалите. Нужно е да сме послушни на възрастните, които се грижат за нас. Това обикновено са родителите ни и други членове на семейството, нашият свещеник, кръстник, учители, личният ни лекар. Това, което ни казват да правим или не, е за наше добро и за доброто на останалите, затова трябва да ги слушаме. Ако ги слушаме и изпълняваме, най-вероятно ще се предпазим от някои беди. Ще им покажем също, че ги уважаваме и сме смирени.
Послушанието е добродетел. Трябва да се упражняваме в тази добродетел и всеки ден да ставаме все по-добри в нея. Да сме послушни не означава, да сме слаби, а точно обратното. Означава, че сме силни! Знаеш ли защо? Хайде да помислим заедно.
Господ е създал всеки един от нас с определена цел. Той има план за теб, план за мен, за всеки в този живот. Ти си неповторимо човешко същество в цялата Вселена и имаш една или няколко изключителни роли, които да осъществиш в големия Божи план. Може все още да не знаеш какви са. Само Господ ги знае и ще ти ги разкрие в подходящото за това време. Тъй като те е създал с определена цел, в сърцето ти Той е насадил желанието да я изпълниш. Трябва да Му позволиш да те води в посоката, която Той иска. Не Му се противопоставяй. Не казвай НЕ. Не бъди непослушен. Следвай Го и скоро ще осъзнаеш колко много ти харесва да вървиш по пътя, по който Господ те води. Ще осъзнаеш колко хубаво е да Го слушаш и да Му се покоряваш.
Бог знае кое е най-доброто за нас и винаги иска най-доброто за нас. Как да разберем какво иска Господ да правим? Нашите сърца са естествено предразположени да търсят Бога и да избират това, което е истина, красота и добро. Трябва да пазим сърцата си чисти като избягваме да правим, да говорим или дори да си помисляме каквото и да е лошо. Бог вече е вложил в чистите ни сърца това, което иска да направим. Всеки ден е необходимо да си отделяме по няколко минути, да седим в тишина и да слушаме какво говори Господ в сърцата ни.
Бог често ни говори и чрез обичащите ни близки хора, особено чрез родителите ни, свещеника и учителите. Слушайки ги се научаваме как да оставяме собствената си воля, което значи да не се инатим много, да не сме крайно упорити, а да вършим Божията воля. Бидейки послушни ние също следваме примера на нашия Господ Иисус Христос, Който бил послушен на Бог Отец.
Когато не сме сигурни какво да правим в дадена ситуация, трябва да попитаме родителите си. Ако е необходимо да вземем важно решение е добре да помолим свещеника да се помоли за нас. Бог ще ни помогне да разберем какво иска да направим, но е необходимо да сме търпеливи, докато Той ни отговори.
Вземи кръста си
Господ ни спаси чрез смъртта Си на кръста, чрез кръста ни примири с Бог Отец. Ставаме участници в спасителната сила на кръста единствено чрез собствения си кръст. Когато го съединим с Христовия кръст, над нас се пренасят благодатни дарове и всички небесни благословения.
Всичко, което идва от Господа, е за наше добро.
Кръстът е външно предизвикателство, трудност, проблем, загуба, или някаква вътрешна страст (гордост, злопаметност, завист, омраза, осъждане, сребролюбие, маловерие, чревоугодие). Всеки човек има един или няколко кръста за носене през живота си. Да носиш кръста си означава смирено да приемаш всичко, през което Господ позволява (допуска) да преминеш. Той понякога допуска да преминеш през трудности, за да те научи на търпение, издръжливост и благодарност, независимо от ситуацията. А Той знае много точно какво, на кого, кога и как да изпрати.
Например, Господ иска да очисти някакъв грях, или да те спре от това да направиш нещо лошо, да те запази от по-голямо зло, или да ти помогне да се научиш на търпение и вярност към Него. В такива случаи не се оплаквай и не започвай прекалено да тъжиш, нито да завиждаш на другите. Така твоят кръст ще се свърже с Христовия кръст и ще получиш спасителни сили.
Да се бориш със страстите значи вместо да ги задоволиш, да им пречиш във всичко и да правиш обратното на тях.
Кръстът може да означава различно нещо за всеки един от нас. За едно дете кръстът може да е да се пребори с математиката. За друго, което е отличник и печели спортни състезания, кръстът може да е да се пребори с гордостта, докато за приятелите му кръстът може да е да се научат да се справят с чувствата на завист и омраза. Едно красиво момиче може лесно да се поддава на суета и самохвалство и да трябва да се пребори с тях. За друго дете, което не може да ходи, кръстът може да е самосъжалението и разочарованието от това, че децата го отхвърлят. Освен с физическото си увреждане, то ще трябва да се бори и с душевната си болка. Много деца страдат от бедност, глад, пренебрежение или различни заболявания. Децата, които живеят там, където се водят войни, трябва да се справят със загубата на семействата и приятелите си.
Огледай се, помисли и определи кои са кръстовете в живота ти (малките и големите), и ги приеми със смирение и търпение. Моли Господ да ти помага, да ти дава сили да ги носиш, за да можеш да ги съединиш с кръста Христов и да бъдеш спасен.
Последвай Христос
Да последваш Христос означава все повече да се опитваш да бъдеш като Него. Той ни е дал съвършения пример как да обичаме, да бъдем мили, грижовни, търпеливи, смирени и послушни. Светците са се опитвали и доста са успели да се оприличат на Него. Как можеш да Го последваш? Например, ако някой се държи лошо с теб, трябва ли и ти да му отвърнеш със същото, да започнеш и ти да се държиш зле с него или нея? Спомни си как Христос се е отнасял към враговете си, онези, които Го били, ругали, подигравали, и несправедливо осъдили, а накрая Го приковали на кръста! Той отговарял ли им е по същия начин? Не. Само един е отговорът към тези, които ни мразят и той ни е даден от самия Христос: „Прости им, Господи, те не знаят какво правят!“ Той всъщност се молил за тях и ги обичал. Той унищожил злото със силата на любовта Си.
„Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: „отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ“. И тъй… не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро“, съветва свети апостол Павел в обръщението си към римляните (12:19-21).
Когато други деца се държат зле с теб и те обиждат или тормозят, опитай да останеш спокоен. В такъв момент сърцата им са завладени от злото и ако отвърнеш със зло, то само ще се увеличи. Недей да разговаряш със злото в тях[2], най-добре въобще не влизай в разговор с тези деца докато са агресивни, отдръпни сe и изчакай да се успокоят. Защото когато човек се намира в състояние на злоба и омраза, той не може да слуша и да възприема. Помоли се наум с Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, помилвай ме, грешния“, или като свети Николай Велимирович: „Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам“. След като се успокоят, можеш да им кажеш нещо хубаво, например, че дори и да не харесваш обидите или това, което са ти направили, ти не си разстроен. Кажи им, че ги харесваш, когато са мили и приятелски настроени, когато те уважават. Запази доброто си сърце и положителната си нагласа, моли се за тях и ще видиш как гневът им ще утихне.
Great Lent, Holy Week and Pascha by Ioana Dimitriu
[1] Евангелското четиво за Неделя Кръстопоклонна е от свети евангелист Марк 8:34-9:1
[2] Така ни съветват свети Антоний Велики и други опитни отци на църквата.
