Превод, адаптация: Л. Грибнева
Илюстрации: Божидара, Мария и Денко Иванови
Източници: Great Lent, Holy Week and Pascha by Ioana Dimitriu
https://mitropolia-sofia.org/
http://www.pravoslavieto.com/
https://pravoslavenblog.wordpress.com/
Днешният евангелски откъс ни подготвя за последните дни на Иисус Христос. На път към Йерусалим, Той казал на учениците си, че ще страда много, ще умре, след което ще възкръсне на третия ден.[1] Двама от тях – Иаков и Иоан решили да изпреварят останалите и помолили Иисус да им окаже честта да седнат от дясната и от лявата страна на трона Му в Неговото Царство. Те не скърбели за Спасителя, а искали да си осигурят най-почетните места до Него, заблуждавайки се, че Царството Му е земно, а не небесно. Господ отговорил на това неразумно желание и егоистични амбиции с: „не знаете, какво искате.“ Той им обяснил, че истинската чест идва от смирението, от това ти да служиш на другите, а не те на теб. Бог ще постави първи в Царството Си най-достойните по нравствени качества, по любовта им към Бога и хората, по добрите им дела към ближните.
Тази неделя е посветена и на паметта на преподобна Мария Египетска, за да се поучим от обръщането й към Бога под действието на Божията благодат. Пробудена, тя вижда колко 
дълбоко е затънала в грехове и решава да промени живота си – да достигне истинско поканяние. Тя била много красива жена, която, докато била млада, водела греховен начин на живот. Един ден преди честването на Въздвижение на Кръста Господен, тя отишла с други хора до Йерусалим, за да се поклони на Кръста. На входа на църквата усетила, че невидима сила я спира и не й позволява да влезе вътре. Пробвала да влезе още един път, но отново не успяла. Тогава се отдръпнала, застанала под иконата на Божията Майка и започнала да размишлява защо не може да влезе в църквата. Изведнъж осъзнала, че е това се случва заради многото й грехове. Тя била толкова недостойна за Божията милост, че даже не била допусната в храма. Започнала горко да плаче и да се моли на света Богородица да й помогне да промени живота си. 
Успяла да влезе в църквата и да се поклони на Кръста Господен, след което отишла в пустинята, далече от хората и заживяла в плач за греховете си. Там изкарала съвсем сама цели 47 години, в постоянна молитва, пост и покаяние. С живота си преподобна Мария ни дава пример за нравствено съвършенство и святост. От нея научаваме как да достигнем истинско покаяние – ще победим във вътрешната ни борба със злото само ако впрегнем всичките си сили и с искрена молитва заслужим Божията помощ.
[1] Тази неделя слушаме Евангелието от свети евангелист Марк глава 10, стихове 32-45.
