| Христос възкръсна от мъртвите,
като със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува. Пасхален тропар |
Щом минала пасхалната събота, през която евреите не работели нищо, в ранните сутрешни часове на неделя, група жени, носещи благоухания, тръгнали към гроба Господен. Те искали да помажат тялото Му, какъвто бил обичаят на евреите. Внезапно земята се разтресла и се появил Ангел Господен. Лицето му светело като светкавица, а дрехите му били бели като сняг. Той слязъл от небесата, отместил огромния камък от входа на гроба и седнал на него. Стражите затреперили от страх и припаднали. Ангелът се обърнал към жените-мироносици и им казал:
„Не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса; няма Го тук; Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви.“[1]
Жените бързо излезли от гроба и със страх, и голяма радост, се затичали да кажат на учениците. Докато бързали към учениците, Иисус застанал пред тях и им казал: „Радвайте се“. Те се приближили и се поклонили пред краката Му.
Жените-мироносици били много отдадени последователки на Иисус. Дори след като учениците Му се разбягали от страх след залавянето на Иисус в Гетсиманската градина, жените Го следвали по целия път към Голгота и станали свидетелки на страданията Му. Те били първите, които открили гроба празен, а също и първите, на които Господ се явил възкръснал. Те се считат за първите апостоли на Христа, защото първи разпространили радостната вест за Възкресение Христово.
Имената на някои от жените, които всеотдайно следвали Иисус и учениците Му са споменати в Писанията. Те били: Мария Магдалина и „другата Мария“ – майката на Иаков и Иосия, Саломия – майката на Иоан и Иаков Зеведееви, Сусана и Йоанна; Мария и Марта, сестрите на Лазар, когото Господ възкресил от мъртвите. Тъй като жените, които отишли при гроба Христов носели благовония да помажат тялото Му, те били наречени „мироносици“.
Малко по-късно Господ се показал и на учениците Си. Някои повярвали и Му се поклонили, други се усъмнили. Той им казал да отидат по цял свят и да научат всички народи: „като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни да свършека на света.“[2]
| Ден на възкресение е,
да просияем на празника, и един другиго да се прегърнем. На тези, които ни ненавиждат да кажем: братя! И всичко да им простим, заради възкресението. От Пасхалната утреня |
В православната църква празникът Великден се казва още Пасха, което означава „отминавам, прескачам“. Във възкресната нощ нашият Господ Иисус Христос преминава от смъртта към живота. След като умрял на кръста, Той слязъл до Ада – мястото, в което се намирали душите на умрелите. Но Иисус Христос е Създателят на Живота, следователно смъртта няма никаква власт над Него. Адът не могъл да Го понесе. Силите на тъмнината били победени от Неговата божествена светлина и любов. Той унищожил силата на смъртта чрез собствената Си смърт.
На Пасха ние празнуваме:
- Преминаването на Христос от смъртта към живота.
- Освобождаването на Адам и Ева от веригите на смъртта и влизането им в Рая.
- Нашето собствено освобождаване от смъртта и факта, че сме получили достъп до вечния живот в Царството Небесно.
На православната икона за Възкресение, виждаме как Иисус Христос слязъл в Ада и освободил Адам и Ева от веригите на смъртта. Той освободил и праведните мъже и жени, които живели на земята от началото на човешката история. Чрез Възкресение Христово те преминали от Ада в Рая. В същото време, Господ отворил вратите на Рая и така позволил на всички нас да преминем от този преходен живот на Земята във вечния живот в Неговото Царство, което предстои да дойде.
Като човек, Иисус Христос умрял, но като Господ Той възкръснал от мъртвите. Той е едновременно човек и бог. Той се издигнал със същото физическо тяло, но след Възкресението, тялото Му се преобразило, прославило се, станало духовно. Той можел да се появява и да изчезва, когато пожелае. Той можел да влиза в стаята, в която са събрани учениците Му, през заключената врата. Той дори ял храна с учениците си, въпреки че тялото Му нямало нужда от храна, само за да им покаже, че не е призрак, а истински човек. Той също така се възнесъл на Небесата с възкресеното Си тяло.
На Разпети петък, когато Господ бил прикован на кръста, света Богородица, апостолите и всичките Му последователи скърбели. Три дни по-късно скръбта им се превърнала в радост. Ние празнуваме славното Възкресение Христово всяка година на Великден, както и всяка неделя.
Да запомним това: нашият Господ Иисус Христос показал любовта си към човечеството като дошъл на света, за да умре за нас. Умирайки, Той унищожил смъртта. Той дойде заради безкрайната Си любов и желание да ни спаси от смъртта, но Той не ни налага любовта си. Дал ни е свободата ние сами да решим дали искаме да приемем любовта Му, или не. Да поискаме да живеем вечно с Него в Небесното Царство, или не.
Ако искаме да сме с Него в Царството Му, трябва да правим това, което ни е казал: „Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.“[3] Как ни обикнал Иисус Христос? Като се принесъл в жертва за нас.
Радостта си от Възкресението на Господ Иисус Христос изразяваме с поздрава:
Христос Воскресе!
Воистину Воскресе!
Като православни християни използваме този поздрав не само на Великден, но в продължение на 40 дни, до Възнесение Господне, винаги, когато срещнем братя и сестри по вяра.
Обичаят с яйцата
В православните църкви съществува древен обичай вярващите да се поздравяват взаимно, като си подаряват червено яйце. Яйцето е символ на Възкресение Христово, а червеният цвят – на „драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос“[4], чрез която сме изкупени.
Легендата за възникването на този обичай се свързва със света равноапостолна Мария Магдалина – една от най-преданите последователки на Христа. След Възнесението на Господ, тя отишла да проповядва Евангелието в Рим. Отишла и при император Тиберий, за да му донесе благата вест за Възкресение Христово. Като скъп дар му поднесла едно червено яйце. По нейния пример и ние – вярващите, си подаряваме един на друг червени яйца, с което изповядваме смъртта и Възкресението на Господа. Както от яйцето се ражда живот, който преди това е напълно скрит под мъртвата черупка, така и от гроба – жилище на смъртта и тлението, възкръсна Жизнодавецът, Който е залог и за нашето бъдещо възкресение.
[1] Матей 28: 1-7
[2] Матей 28: 17-20
[3] Йоан 15:12-13
[4] 1 Петр. 1:19
Задача 1: Научи тропара на Възкресение, за да участваш в радостта
Той се пее много пъти през Великденската нощ, а и през следващите светли дни:
На църковнославянски:
Христос воскресе из мертвих,
смертию смерт поправ
и сущим во гробех живот даровав.
На съвременен български:
Христос възкръсна от мъртвите,
със смъртта си смъртта победи
и на тия, които са в гробовете, дарува живот!
СВАЛИ ЗАДАЧА 1 И 2.
Превод и адаптация: Л. Грибнева
Илюстрации: Мария и Денко Иванови
Източници: Great Lent, Holy Week and Pascha by Ioana Dimitriu,
“Нов Завет“, Света гора, Атон, Славянобългарски манастир „Св ВМЧК Георги Зограф“, 2006 г
https://glas.mitropolia-sofia.org/; www.pravoslavieto.com;
