Превод, адаптация и илюстрации: Л. Грибнева, Божидара, Мария и Денко Иванови
Източници: Great Lent, Holy Week and Pascha by Ioana Dimitriu
http://nikola-sov.cerkov.ru, https://semyaivera.ru
Днешното евангелско четиво[1] ни разказва за тежко болно, страдащо от много години момче и неговия измъчен баща. Бащата бил опитал всичко, за да излекува детето си, но надеждата му да получи помощ от хората вече се изчерпала. Дори учениците на Христос не успели да излекуват детето. Накрая бащата се обърнал направо към Спасителя, паднал пред него и казал: „…ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни“. Господ видял, че бащата се съмнява, че няма достатъчно вяра, и поискал от него да усили вярата си и да я покаже пред всички, затова му отговорил: „ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия“. Бащата викнал и през сълзи казал: „вярвам, Господи! Помогни на неверието ми!“. Той поискал от Господ да го подкрепи във вярата, защото едва когато ни сполетят болести, беди и проблеми, се сещаме, че имаме нужда от Бога и от спасителните вяра и надежда в Него. Тогава милостивият Господ излекувал момчето, изправил го на крака и го предал на баща му. 
После учениците, които се чудели защо не могли да излекуват момчето, насаме попитали Господа. Иисус им отговорил, че момчето е разболяно от един демон и че този тип демони могат да бъдат изгонени единствено от някой, който смирява себе си чрез пост и молитва: „тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.“ Той им показал, също така, че сами са се усъмнили в силата си да изгонят беса. Чудото става тогава, когато човек има силна, искрена и непоклатима вяра в Бога и води постнически и молитвен живот.
С този евангелски откъс Бог ни учи как можем да усилим вярата си в Него: с молитва, пост и смирено отношение. Сега е времето за усилена искрена молитва, която освещава душата, и пост, чрез който се въздържаме от угаждане на тялото си. Целта ни е да се укрепим във вярата и да се борим срещу греха, егоистичните страсти и злите духове. А Божията благодат винаги е готова да ни помогне и подкрепи в това дело, както е станало и с един от великите отци на Православието, свети Йоан Лествичник.
Стълбата към Рая
Тази неделя честваме паметта на свети Йоан Лествичник, който живял през 6 век и бил игумен на манастира “Света Екатерина” на Синайската планина в Египет. Още 16-годишен постъпил в манастир, по-късно се отдалечил в едно пустинно място, където прекарал четиридесет години в безмълвие, пост, молитви и покайни сълзи. Целият му живот изминал богоугодно и добродетелно и много хора отивали при него да ги напътва към спасение. Станал пример за монасите от околните манастири и те го помолили да им напише ръководство как да живеят, за да се приближат до Бога. И той, молейки се на Господ, написал известната си книга “Лествица към рая”, в която сравнява пътуването на християните към Господ с изкачването на стълба („лествица“ значи стълба). Тя се състои от 30 стъпала, всяко от които изисква труд над себе си, борба с греховете и вредните навици. Например, първото стъпало е за това, че трябва най-силно да обикнем Бога и небесния живот, а не материалния, земния. Защото, ако сме прекалено свързани с материалния живот, в сърцето ни няма да остане място за Бога.
Този много важен труд учи благочестивите християни как да напредват в духовния живот. Когато едни обикновени хора – като нас, запитали свет
и Йоан как могат да се докоснат до най-съвършения християнски живот, той им отговорил така: „Цялото добро, което сте в състояние да направите, вършете. Никого не осъждайте, не крадете, не лъжете никого, пред никого не се гордейте, нямайте към никого ненавист, не отсъствайте от църковните служби, бъдете милостиви към нуждите на другите, никого не съблазнявайте, не се докосвайте до чужда чест и пазете вярност спрямо вашите жени. Ако постъпвате така, няма да бъдете далеко от Небесното Царство.“
Ние се изкачваме по тази невидима стълбица и се приближаваме до Господ като обичаме Него и Неговите хора. Както свети Йоан е написал: “Този, който обича Господ, първо е обикнал брата си“.
[1] Евангелие от свети евангелист Марк глава 9, стихове 17-32
