Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Не, не мислете, че ще ви върна в древните библейски времена, когато човекът е живял по няколкостотин години, или пък, че ще ви разкрия тайната възраст на някой свръхестествен наш съвременник. И като казах съвременник, ми се ще да отбележа, че това, което е наистина красиво и вдъхновено, няма възраст — то е съвременно на всички времена и епохи. Това, което е докоснато от Бога, е неостаряващо.
Защото честваният днес композитор Моцарт, от чието рождение се навършват точно 270 години, не остарява поради факта, че неговите произведения са вечно живи и млади. В тях се таи нещо безсмъртно, нещо неподдаващо се на разяснения, защото талантът е феномен. Божи феномен.
Волфганг Амадеус Моцарт се появява на бял свят на днешния 27 януари през далечната 1756 г. в австрийския град Залцбург. Роден в деня на великия св. Йоан Златоуст, геният приема името на светителя и духовен гений — Йоан Хризостом Волфганг Теофил [1].
Под ръководството на своя баща, музиканта Леополд Моцарт, вундеркиндът твърде рано проявява музикалния си талант — на 4-годишна възраст започва да свири на различни инструменти, а на 5 години вече съчинява музика [2].
През 1762 г. бащата Леополд представя малкия 6-годишен Моцарт и сестра му в кралските дворове на Мюнхен и Виена, а година по-късно се състои продължителното им пътуване в Южна и Източна Германия, Белгия, Холандия, Южна Франция, Швейцария до Англия; два пъти ходят в Париж.
На 12 години Моцарт пише първите си опери, а на 14 години е награден с папския орден „Златна шпора” и е избран за член на Филхармоничната академия в Болоня.
Едно от уникалните неща при Моцарт е това, че той е универсален композитор. Неговото творчество обхваща почти всички композиционни форми, видове и стилове. Сред стотиците негови опуси (над 600 творби!) откриваме симфонии, концерти за различни инструменти (цигулка, пиано и др.), сонати, над 20 опери, над 15 меси, прочутия му Реквием.
На 5 декември 1791 г. Моцарт почива във Виена на 35-годишна възраст. Погребан е в общ гроб.
Животът на композитора, известен както с уникалната си музикална памет [3], така и с любовта си към билярда, пунша и танците, е бил наистина интензивен. Може би затова приключва твърде рано [4]. Някой бе казал, че времето няма да ни стигне да препишем това, което са създали композитори като Моцарт и Бах.
Макар че има конфликти със своя работодател архиепископа на Залцбург и че през последното десетилетие на живота си става масон [5], Моцарт е бил вярващ католик [6]. В писмо до баща си композиторът пише: „Аз винаги мисля за Бога, признавам Неговото всемогъщество и се боя от гнева Му. Но знам и любовта Му, съчувствието и състраданието Му към тези, които е сътворил. И Той никога няма да остави тези, които Му служат”. Интригуващ е фактът, че веднъж датският философ Сьорен Киркегор изрекъл заплахата, че ще вдигне на крак цялото духовенство от клисаря до консисторията, за да признаят, че измежду всички велики хора най-велик е бил Моцарт — в противен случай щял да напусне Църквата и да основе секта, почитаща само композитора.
Ще цитирам едни думи на известния руски мислител и философ отец Павел Флоренски: „Наскоро по радиото чух част от концерт на Моцарт. И всеки път с изумление узнавам отново тази яснота, златния, изгубен от човечеството рай”. Трябва да признаем, че в днешния свят има сериозен недостиг на музика от такъв ранг. Затова пък музиката на Моцарт ни е оставена като богато наследство, от което всеки би могъл да получи полза. Неслучайно Карл Барт твърди, че композиторът не иска да каже нищо, той просто пее и звучи, а също така превръща в музика действителния живот в неговата амбивалентност [7]. Според съвременни изследвания музиката му оказва лечебно въздействие върху хората и ги прави по-интелигентни.
Живял кратко на този грешен свят, композиторът продължава да живее в музиката си. Както, вярвам, и в паметта [8] на Този, Който го е сътворил и му е дарил огромен музикален талант. Защото това, което ти е дадено от Бога, никой не може да ти отнеме. Дори смъртта.
Бележки:
[1]Името Теофил (на италиански Амадей) означава „възлюбен от Бога“, а също така „обичащ Бога”.
[2]Първото произведение на композитора, когато е 5-годишен: https://youtube.com/watch?v=z6mP4Vo2uvo&si=lGJAzzH68h5DzVhT
[3]По време на престоя си в Италия Моцарт отива в храма „Св. Петър“ в Рим, където изпълнявали многогласната композиция на Грегорио Алегри „Мизерере“ (50-ти псалом). Ръкописът на това произведение, изпълнявано само два пъти през Страстната седмица, се пазел в желязна каса. Само от едно прослушване Моцарт го запаметява и нотира.
[4]Учудване буди мнението на иначе гениалния канадски пианист Глен Гулд (†1982), според който Моцарт бил умрял твърде късно, отколкото твърде рано. Гулд счита по-ранните произведения на Моцарт за по-стойностни. Дори изпълненията на Гулд на Моцарт — обикновено в непривично темпо — отразяват спорното му мнение за композитора.
[5]Вж. Борисов, И. В рая ли е Моцарт?, www. kultura.bg, 05.12.2022.
[6] В това отношение е показателен фактът, че Моцарт е любим композитор на покойните папи Бенедикт ХⅤⅠ и Франциск.
[7]Срв. Барт, К. Волфганг Амадеус Моцарт, сп. „Християнство и култура“, бр. 2/179, с. 17-24, 2023.
[8]Отец Александър Шмеман например, когато говори за заръката на Спасителя да извършваме св. Евхаристия — „Това правете за Мой спомен“ (Лук. 22:19), твърди, че „поменаване“, „памет“, „спомен“ са преводи на староеврейската дума zikkaron, памет. Но за разлика от това, което представлява за съвременния човек паметта, в староеврейския zikkaron не е пасивен акт, способността на човека да „помни“, т.е. да възсъздава във въображението си това, което вече го няма; това, от което той е отделен от времето, разстоянието или смъртта. „Споменът“ е активен и преди всичко божествен дар. Всичко, което съществува […] съществува, защото Бог го държи в паметта Си, защото Той го помни”. „Помени, Господи…“ означава „запази го (или нея) в Твоя безсмъртен Живот.
