Автор: свещ. Ивайло Борисов служи в църквата „Успение Богородично”
кв. „Обеля”, гр. София
Знаете онзи евангелски епизод, който не бихме могли да наречем по друг начин освен пророчески, когато първосвещеникът Каиафа изрекъл по отношение на Спасителя: по-добре един Човек да умре за народа, отколкото цял народ да погине (Иоан. 11:50). Каиафа, който освен религиозен водач бил и своего рода политическа фигура, се опитал да „предпази“ евреите от разправата на римските окупатори при евентуален бунт, който би вдигнал Иисус. Така без да иска, първосвещеникът изрекъл една голяма богословска истина: Христос умира на кръста заради всички човеци, Той умира с нашата смърт, за да можем ние — аз, ти и всички останали — да живеем.
Без да отричаме уникалността на евангелските събития, тези дни станахме свидетели на поредното доказателство, че в човешката история нещата се повтарят.
Покрай неприятен инцидент с наша журналистка, при който някои загубиха работата, а други спокойствието и донякъде доброто си име, наш политик, без да иска, изрече една богословска истина.
И като казвам политик, веднага отбелязвам, че не става въпрос за бившия пръв мъж в държавата, който понякога ни поднасяше по някоя своя верова интерпретация, с която освен друго умееше и да ни накара да се усмихнем.
Става дума за депутата г-жа Деница Сачева. В неин коментар по повод споменатия вече неприятен инцидент и свързаната с него важна политическа фигура г-жа Сачева каза: „Властта е временна, човек си завинаги“.
Струва ми се, че без да иска, г-жа Сачева изрече нещо, достойно да бъде написано с големи букви не само в кулоарите на работното ѝ място, а навсякъде, където някой упражнява някакъв вид власт над другите.
Каквато и власт да притежава човек (дори диктаторска), рано или късно ще дойде времето да се раздели с нея. Да, всяка власт е от Бога (Рим. 13:1), но и за всяка власт получилият я ще отговаря пред Него.
От човешкото обаче няма как да бъдеш детрониран. „Човек си завинаги“. Веднъж създадена по Божи образ, човешката личност няма как да се разчовечи. Покойният митрополит Антоний Сурожки сравнява човешката личност с изписана икона, която грехът може да повреди, но в крайна сметка няма как да заличи изцяло.
Бог ни сътворява, пуска ни в пределите на тукашното, земното, след което ни прибира от преходното към непреходното. Веднъж създаден от Него, нашият живот продължава завинаги — той има начало, но няма да има край. По Божия благодат душата на човека продължава своето битие и след смъртта на тялото, очаквайки Второто Христово пришествие и възкресението на мъртвите. Наистина за осъзналия тази удивителна реалност това е колкото величествено и необятно, толкова и отговорно и донякъде стряскащо. В зависимост от постъпките ни или ще придобием вечния живот с Бога, или ще наследим участта да бъдем откъснати от другите и нашия общ Творец.
24 октомври 2026 г.
