Веднъж, когато Иисус Христос бил насаме с учениците Си, ги попитал за кого Го мислят хората. Учениците отговорили, че едни Го мислят за Иоан Кръстител, други – за Илия, Иеремия, или някого от пророците. Той ги попитал те самите за кого Го мислят. Петър отговорил: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог.“[1] Тогава Иисус им заповядал да не казват на никого, че Той е Христос.
Приближавало времето за страданията на Господ заради нашето спасение и Той започнал да подготвя учениците Си. Говорил им за това, че трябва да отиде в Иерусалим, където много да пострада, да бъде убит и на третия ден да възкръсне. Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи и Петър, който малко преди това изповядал Божеството на Спасителя, Му казал: „милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе.“1 Свети апостол Петър не се сдържал и бързал да каже мислите си, учуден и объркан от това, че на Господ Му предстоят страдания, но Христос отблъснал тези негови мисли, внушени от дявола. Спасителят строго укорил Петър и му казал, че той не мисли за онова, което е Божествено, а за това, което е човешко.
Няколко дни след това, за да укрепи вярата на апостолите и да ги предпази от униние и съмнение при вида на страданията Му, Господ Иисус Христос взел със Себе Си Петър, Иаков и брат му Иоан, и ги завел насаме на високата планина Тавор. „И се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър отговори Иисусу и рече: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте. И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се! А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса. И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.“[2]
Това чудно явление трябвало да накара апостолите да спрат да мислят за земно величие и да ги направи свидетели на небесната слава на Христос. Преди да понесе доброволно страдания, Господ е искал да покаже на учениците Си към каква слава го водят кръстът, гробът и възкресението.
Явяването на Троицата
На планината Тавор Христовото тяло – не по-различно от тялото на всеки човек – изгряло с божествена светлина и отразявало съвършенството на Отца. Чрез Иисус Христос ни е дадено да видим Господ в Божественото Му тяло. Светият Дух се явил във вид на светъл облак, покриващ апостолите. Гласът на Отца се чул, за да потвърди, че това е Той, Синът Божий. Преобразеният Иисус Христос е предобраз на Възкръсналия Христос, Победителят на смъртта; Той се изправил пред учениците Си в тялото на Своето величие.
Двамата най-велики представители на Стария Завет – Моисей и Илия (всеки от които е получил видение за Бога), се събрали около Иисус Христос на Тавор, за да потвърдят пред учениците, че Той наистина е въплътилият се Бог – Този, за Когото предсказват Законът и Пророците. Моисей представя старозаветния закон, а Илия изобразява пророческия дар.
Преображението е истинско, историческо събитие от Христовия живот, пророческо видение за бъдещия век. Всички хора се събрали около Иисус Христос: земните хора (в лицето на Петър, Иаков и Иоан), небесните жители в лицето на Илия (той напуснал земята с огнена колесница); пленниците на ада, очакващи възкресението (Моисей идва да свидетелства в тяхна полза).
Защо тези трима ученици?
Иисус Христос избира Петър, Иаков и Иоан, които да видят божествената светлина такава, каквато ще я видим и ние в Царството небесно. На планината Тавор Господ Се преобразява, за да подготви учениците да приемат кръстните Му страдания, за да разберат, че Той доброволно е избрал да пострада за спасението на човешкия род.
Същите трима ученици стоят до Иисус Христос в предсмъртните Му часове в Гетсиманската градина. Там те също ще изпитат страх и ще се изумят от видимото поражение на своя Учител. Господ ги избира, не за да се огради със силни мъже, които да го защитят. Избира ги, защото са хора с чисти сърца (за разлика от Юда Искариот), готови да се покаят и с любов да се върнат при Него след изпитанието. Иисус Христос не е избрал някакви супергерои, готови за битки, а хора с вяра, способни да приемат даровете на Светия Дух, за да проповядват Евангелието по целия свят, да застанат смело пред всяка заплаха и дори да пожертват живота си в името Христово.
Всички сме немощни и боязливи хора, каквито първоначално били и апостолите, но и на нас Господ ни изпраща даровете на Светия Дух, за да Го последваме, всеки според силите си, и да преобразим света.
Обичай в храма
На празника Преображение в православните страни съществува прекрасният обичай да се благославят плодове в храма. Обикновено се носи грозде, което по това време вече е узряло. В България това са най-плодородните летни дни и Църквата е избрала да благославя плодовете на земята в съответствие със сезона.
Това благославяне ни напомня, че божествените сили проникват в цялата сътворена природа и преобразяват света в светлината на бъдещия век. На планината Тавор лъчите светлина от Христовото тяло огряват и апостолите, и скалите, и растенията, изпълват цялото небе. Тази светлина, по-ярка от слънчевата, облива цялата земя. „Светлина е Отец, светлина е Словото, и Дух Светий е светлина“, се казва в утренята на Петдесетница (която празнувахме преди няколко седмици). Светлината на истината, нетварната светлина, вечната светлина – това е самата благодат, която Трисветият Бог дарява на човешкия род, за да преобрази земята.
[1] Евангелието от Матей, глава 16, стихове 16 и 22.
[2] Евангелието от Матей, глава 17, стихове от 1 до 9.
