С богослуженията през тази седмица преживяваме скръбта на последните дни на Христос и Го следваме до Йерусалим, където е предаден, съден, несправедливо обвинен, подиграван, бит и разпънат на кръст. Службите ни превеждат през смъртта и погребението на Господ в петък, помагат да станем свидетели на празната гробница и славното възкресение Христово в полунощ на събота срещу неделя.
Тропарът, който се пее на утрените[1] в понеделник, вторник и сряда, започва със следните думи:
„Ето, Женихът идва в полунощ
и блажен е този раб, когото намери да бди,
а недостоен ще е, когото намери униващ.“
Това е призивът, с който придружаваме Иисус през страданията Му, докато се молим и участваме в богослуженията. Тази молитва, която пеем, ни приканва да станем като разумните девици, които очакват своя Жених, както и верния и буден слуга, който е готов да посрещне Господа. Трябва да съсредоточим мислите си към Господ, да бдим през светлите дни, докато се готвим за Пасха. Иисус Христос е Женихът за душите ни. Затова и през всички дни от живота си трябва да виждаме Христовото присъствие – чрез молитвите ни към Него, чрез тайнствата, чрез приемането на ближните. Също така, както прави слугата, трябва да останем верни и да очакваме връщането на Сина Божий при второто пришествие.
Велика сряда
На този ден си припомняме как Иуда Искариот, един от учениците на Иисус Христос, Го предава. Богослужението ни показва два противоположни примера – на Иуда, който все повече потъва в злото и се отдалечава от Бога, и на блудницата, която все повече приема благодатта Божия. Обикновено православните християни постят всяка сряда като спомен за това предателство на нашия Господ и Спасител.
Църквата ни приканва да се покаем като блудницата, която помазала краката на Господ със скъпо благовоние и ги изтрила с косите си. Учениците се възмутили от това, но Христос с много любов простил греховете на тази голяма грешница и казал да я оставят на мира, защото тя прави това за Неговото погребение. Иуда, като видял да се „прахосва“ толкова скъпо масло, и понеже бил крадец[2], се ядосал и решил да предаде своя божествен Учител.
В сряда книжниците и първосвещениците се били събрали на съвет. Те само търсели случай да хванат Иисус с измама и да Го убият, особено след възкресяването на Лазар. Иуда отишъл при тях и попитал какво ще му дадат, ако им каже къде могат да Го намерят. Те му предложили тридесет сребърника[3] и той започнал да търси удобен случай да извърши ужасното си дело.
Велики четвъртък
Вечерта преди да бъде предаден, Иисус яде пасхата заедно с учениците Си в горницата. Еврейската Пасха била празник, на който иудеите се събирали в Йерусалим, за да заколят агне и да отбележат спасителния момент от историята на народа си – излизането от Египет. Тази вечеря на Христос с учениците Му се казва последна или тайна, защото през нея Спасителят установил тайнството Евхаристия или свето Причастие – дал ни е Себе Си в дар под формата на хляб и вино. Тайнството е действие на Светия Дух, което съединява човешкия род с Иисус Христос. С Евхаристията Господ отменил всички жертвоприношения.
Докато седели около масата, Иисус Христос взел хляба, благословил го и го разчупил, след което дал на учениците Си, казвайки: „вземете, яжте: това е Моето тяло.“ След това взел чашата, благодарил, дал им и казал: „пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.“[4]
Православните християни приемат пречистата Кръв Христова и драгоценното Му Тяло всеки път, когато взимат свето Причастие, за да бъдат и те възкресени като Иисус Христос, за да станат и те безсмъртни като Него. Песнопенията на Велики Четвъртък ни помагат да разберем как да се подготвим за причестяване. Приканват ни, също така, да се подготвим за срещата си с Бога като постим и се молим, като вярваме и изповядваме, че хлябът и виното на Евхаристията се претворяват в Тялото и Кръвта на Сина Божий. Приемането на свето Причастие и сериозно дело и трябва постоянно да очистваме сърцето и съвестта си, и да внимаваме да не се превърнем и ние предатели като Иуда.
Умиване нозете на учениците
В четвъртък вечерта Господ ни дава поразителен пример на смирение, обич и служение на ближния. Иисус Христос измил краката на учениците Си и така ни учи, че сме призвани да показваме любов към ближните, като си служим един на друг. Очистващата вода, която била налята от ръцете на Господ, осветила душите на учениците така, както кръщелната вода влива в нас благодатта на Светия Дух.
Целувката на Иуда
| Христос дойде в света, за да умре и да възкръсне заради нас. Той дойде да ни спаси.
|
След вечерята, Иисус Христос отишъл в Гетсиманската градина, за да се помоли. Докато Той се молел и изпитвал безкрайна мъка от предстоящото, Иуда дошъл заедно с въоръжени войници и слуги на първосвещениците и фарисеите. Предателят целунал Исус по бузата и по този начин показал на стражата кой е Човекът, когото търсят. Внезапно един от учениците нападнал прислужника на главния свещеник и с нож му отрязал ухото. Господ не одобрил тази постъпка на ученика си и му казал: „върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат; или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще Ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?“[5] Иисус не искал да прави това, за да могат да се сбъднат пророчествата в Писанията.
Стражите хванали Иисус и Го завели да бъде съден от иудейските свещеници. Учениците се изплашили много и се разбягали. Само Петър Го следвал отдалеч по целия път до къщата на първосвещеника. Там една слугиня разпознала Петър и казала силно на глас, че той е един от учениците на Христос. Петър три пъти отрекъл това да е вярно, а в това време закукуригал петел. Тогава Петър си спомнил как Господ му казал, че ще се отрече от Него преди да е пропял петел, излязъл от двора и с голямо съжаление заплакал за отричането си.
Кайафа, първосвещеникът, попитал Иисус в какво вярва. Спасителят му казал, че винаги е говорил без да се крие и няма нужда да го разпитват за вече казани неща. Слугите започнали да Го заплюват и да Му удрят плесници. За да Го осъди, Кайафа задал най-важният за евреите въпрос: „Ти ли си Христос, Син Божий?“[6] Иисус потвърдил. Кайафа толкова много се ядосал да чуе този отговор, че от гняв си разкъсал дрехата. Заедно с цялото събрание на свещениците, книжниците и фарисеите решил, че това богохулство[7] заслужава да бъде наказано със смърт.
[1] Църковните служби, които се извършват рано сутрин, преди света Литургия.
[2] Иоан 12:6
[3] Сребърни монети
[4] Матей 26:26-28
[5] Матей 26:52-53
[6] Матей 26:63-64
[7] Богохулството е когато казваме лоши неща и да се отнасяме без уважение, когато говорим на или за Господ, или за каквото и да е свято.
Превод и адаптация: Л. Грибнева
Илюстрации: Мария и Денко Иванови
Източници: Great Lent, Holy Week and Pascha by Ioana Dimitriu,
„Въплътилият се Бог. Празничен катехизис“ Омофор, Фондация „Покров Богородичен“ 2007 г.
